Европейската комисия ще продължи да наблюдава България и Румъния чрез механизма за сътрудничество и проверка, заяви еврокомисарят по разширяването на ЕС Щефан Фюле при дебата за бъдещето на механизма, организиран в Европейския парламент в Страсбург.
През юли миналата година ЕК отчете, че някои от основните пропуски в наблюдаваните области - борбата с организираната престъпност и корупцията - са преодолени и реши да изготви доклади след по-дълъг от обичайния период от шест месеца, отбеляза той.
Междувременно събитията в Румъния, породили съмнения за върховенството на закона в страната, наложиха изготвянето на извънреден доклад, който отчете, че има необходимост от допълнителен напредък, добави Фюле.
Той заяви, че
докладите са средство за реформи,
а много от изразените от ЕК препоръки досега са насърчили предприетите от София и Букурещ положителни стъпки през последните пет години.
Често има нужда от дълбоки промени и не е реалистично да се очакват бързи резултати, уточни комисарят.
Той се позова на изследване на общественото мнение в двете страни, което показва, че мнозинството от българите и румънците отчитат важната роля на ЕС за преодоляването на проблемите в техните държави.
Общо 70% от тях настояват докладите да продължат до изравняването на стандартите с останалите страни от Общността, допълни Фюле.
Той критикува подхода на някои страни от ЕС да обвържат докладите с темата за разширяването на Шенген. ЕК не подкрепя този подход, посочи еврокомисарят.
Ще продължим да наблюдаваме отблизо процеса на реформите в България и Румъния, за да помогнем на двете страни да постигнат целите на механизма, заяви Фюле.
В последвалите изказвания от името на Европейската народна партия (ЕНП) евродепутатът Мариан-Жан Маринеску (Румъния) определи докладите като обективни.
Неговият сънародник Йон Енчу от групата на социалистите и демократите (С&Д) коментира, че механизмът се политизира.
Норица Никола от групата на либералите и демократите отбеляза, че механизмът не е юридически закрепен и за неговото изготвяне не съществува методология.
В ЕС сме равноправни, трябват общи правила и норми за всички,
не едни да диктуват на другите какво да правят,
допълни тя.
Независимият евродепутат от Румъния Адриан Северин заяви, че когато пациентът не отговаря на лечението, не се сменя пациентът, а лечението.
В последвалите изказвания на български евродепутати Илияна Йотова (С&Д) заяви, че механизмът не работи, защото няма ясни критерии. Постоянно се поставят нови изисквания, има двойни стандарти, добави тя.
Превърнахте двете държави в прицел на евроскептиците, механизмът е удобна патерица за тези, които не искат Шенген и Европа, този механизъм е изчерпан, смята Йотова.Евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Моника Панайотова настоя за изготвянето на стратегия за отпадане на механизма. По нейните думи ЕК е отчела политическата воля за реформи в България, а правителството на представляваната от нея партия е подхождало винаги държавнически.
Бяха изпълнени повечето препоръки, въпросът днес е какво правим с механизма занапред, той губи своето първоначално предназначение и става неефективен, коментира Панайотова.
Според нея
механизмът често бива използван за вътрешнополитически дебати,
по въпроса за Шенген, както и по темата за движението на работници в различните държави от ЕС.
Евродепутатът от същата група Мария Габриел заяви, че механизмът е донесъл ползи, но се е изчерпал.
Препоръките в България винаги са били взимани под внимание, трябва ясна позиция на ЕК какво следва след декември 2013 г. (когато се очакват поредните доклади - бел. ред.)
Според нея е необходима стратегия на ЕК, която да не подхранва схващане за "втора категория" страни в ЕС.
Габриел отбеляза, че през юли Хърватия ще бъде приета в ЕС без сходен механизъм.
Евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Андрей Ковачев посочи, че корупцията и организираната престъпност не са запазена марка на двете поставени под наблюдение държави.
По неговите думи зачестяват оценките, че
механизмът е проява на дискриминация
Механизъм само за две държави е напълно неприемлив, добави той. Ковачев призова ЕК да каже какво още да се случи за отпадането на наблюдението.
В заключителните си думи комисарят Фюле определи дебата като интересен и посочи, че никой от ораторите не е говорил за срок за изпълнение на изискванията, а за график за прекратяването на механизма.
ЕК ще продължи наблюдението чрез механизма, както досега, това е подходящо средство за реформи в наблюдаваните страни, заяви еврокомисарят.
