Васил Гарнизов: Двойната игра на Борисов с медиите

Г�в �вни редактори на най-големите печатни издания поискаха информация за банките, в които големите държавни предприятия държат парите си. И я получиха: към март т. г. шампион е Корпоративна търговска банка, която управлява почти половината от този финансов ресурс, следвана на много голямо разстояние от няколко банки, които управляват между 6 и 9 %.

И още: като цяло парите на държавните дружества са намалели по време на сегашното правителство, но делът на шампиона се е увеличил от 35 на 48 %.

И на трето място: извън пистата на държавните пари големият водещ е твърде малък играч, като заема девето място по активи и притежава само 3 % пазарен дял и 6 % от всички фирмени банкови депозити в страната.

Статистическият прочит на справката на финансовото министерство показва неяснота, неблагоприятни диспропорции и дисбаланси във взаимоотношенията на държавните дружества и банковата сфера. Което е аргумент в подкрепа на идеята на вицепремиера Симеон Дянков за необходимостта от консолидационна компания, която да управлява по-прозрачно, ефикасно и ефективно активите на държавните компании.

Политическият прочит на данните обаче надхвърля значително проблема с диспропорциите и организационното му преодоляване. Защото вече не става дума просто за банки и политика по привличане на депозити, а за

власт, политика, медии и пари

В това отношение политическите новини не са непременно и единствено лоши.

Публикуването на тази информация е положителен знак и правилна стъпка. Неочаквано добра новина е, че приятелската СИБанк не е преяла с държавни депозити. Не лоша е и новината, че Централна кооперативна банка, която мнозина у нас наричат банката на ТИМ, въпреки опасенията на Юрген Рот, се държи в рамките на разумното поведение.

Но лошата новина е действително много лоша: новото правителство е встъпило в наследство и преумножило банковото наследство на тройната коалиция.

Факти като този са в състояние да поставят под съмнение цялата публична политическа платформа на днешното управление, което в трудни моменти вади нови и нови скелети от гардероба на управлението на Станишев.

Кризата, дефицитът, отдалечаването на еврозоната, актуализирането на бюджета, посягането към резерва, съкращенията, мерките, пропуснатите възможности по еврофондовете и търговията с емисиите -досега това бе обяснявано с печалното наследство на тройната коалиция, корупцията, обръчите от фирми и безнаказаността на цялата политическа класа по времето на целия преход.

Тази управленска обяснителна платформа изглеждаше донякъде легитимна в очите на голяма част от избирателите. Отсега нататък тази реторика ще започне да губи сила и убедителност. Не защото една малка банка държи голям дял от банковите депозити на държавните компании, а защото:

Първо, случилото вече се интерпретира като знак за

задкулисни споразумения

между днешното управление и предходното. Времето ще покаже дали това наистина се е случило, но докато то се произнесе, подозрението ще расте.

Усещането за сила, разбираемост, откритост и прямота, които са най-силните оръжия в управлението на премиера Борисов, ще бъдат ерозирани от усещането, че нещата не са това, което са, че политическите противници са бизнес съюзници, че политическият живот е сцена, където най-важното действие протича зад завесите, че само наивници вярват на това, което чуват и виждат.

Второ, случилото се разцепи медийното пространство. Справката бе оповестена през почивните дни, но в понеделник бе водеща новина в ключови печатни медии.

Дали тя ще бъде премълчана във вестниците, близки до банката шампион по управление на финансови средства на държавните предприятия, предстои да видим.

Това слага край на медийния консенсус и поставя под силно съмнение бъдещия медиен комфорт на управлението.

Медиите досега бяха най-големият съюзник на премиера, сега част от тях може да се превърнат в най-големия му проблем.

Трето, защото случилото се се вписва в колективния разказ за прехода, в който политиците спечелиха, а мнозинството загуби. Ако премиерът допусне върху него да се разпростре фолклорният хит на прехода "Всички са маскари", ще започне да губи по-интензивно доверието на мнозинството от хората, което иска възмездие.

Тогава и най-успешната му политика, провеждана от МВР, ще олекне и ще придобие привидност. Връзките между политика, държавни пари и медии ще изградят

образ на гигантски октопод

пред който организацийките на Трактора, Дамбовците, Наглите, Медузите и прочие творения на прехода бледнеят.

Четвърто, опитът от прехода се подкрепя особено силно сега от кризисния опит на братска Гърция, която ни дава идея за това, колко опасно е, когато политическите елити публично се критикуват за лошо управление, корупция, неефективни държавни разходи, а зад кулисите си подават щафетата на непублични връзки с банки и бизнес.

За 20 години в южната ни съседка няма един осъден депутат, министър или висш държавен чиновник, което към финансовите измерения на кризата добавя тежко недоверие и съпротива към властта.

Пето, случилото се е предпоставка за известна политическа нестабилност. Засега публикуваната справка просто повдига важна неизвестна: ако се развие и докаже тезата за банката шампион като топла връзка между властта и опозицията - ще има ли промяна в политическата подкрепа на "Атака" и "Синята коалиция" и като следствие - какво ще се случи с проправителственото парламентарното мнозинство?

В тази ситуация възможностите за действие на премиера Борисов са силно ограничени.

Единият сценарий запазва статуквото в банковия сектор

за да се избегне въобще възможността за разговор за криза в банковата система. В тази ситуация големите и влиятелни печатни медиите се втвърдяват, следват въоръжен неутралитет и в перспектива медийна война, от което страда управлението като цяло и вероятно персонално Борисов, който губи легитимността на реториката за лошото наследство и търси нова идеологическа платформа.

Според друг сценарий голяма част от държавните дружества изтеглят парите си от Корпоративна търговска банка, което създава известна нестабилност в банковия сектор и в перспектива - обща тревожност около депозитите. Това резултира върху управлението като цяло и вероятно върху премиера, който ще се е показал като, макар и справедлив, генератор на нестабилност.

Бойко Борисов ще трябва да се движи между тези два крайно противоположни сценария по един предпазлив начин, поемайки повече рискове, отколкото по принцип е склонен да поема.

В търсенето на един компромисен сценарий, при който банковото статукво отчасти се запазва, големите печатни медии и парламентарните съюзници са отчасти удовлетворени, е възможно вместо да постигне примирие, да си отвори фронт и в трите посоки.