Прошко Прошков, Даниел Митов, Петър Николов и Христо Ангеличин зявиха днес, че напускат ДСБ.
Според тях ДСБ се е превърнала от общност на каузата, в клика, която търси само обственото си оцеляване.
Христо Ангеличин и Петър Николов, смятат да работят за сдружението на Меглена Кунева. Прошко Прошков - засега остава в Столичния общински съвет от групата на Синята коалиция, обясниха те.
От известно време работя в тази посока, коментира Христо Ангеличин, който беше на обиколка из страната с Кунева миналия месец. Той не вижда в момента друг перспективен политически проект вдясно.
Петър Николов също ще работи за "България на гражданите". Кандидатът на Синята коалиция за кмет на София на месните избори през октомври м.г.
Прошков все още не е взел решение.Той декларира,че остава в политиката, засега като общински съветник от групата на сините, за да прокара тезите, с които е избран.
От пресофиса на Меглена Кунева заявиха, че сдружението е отворено за младите и перспективните хора,
които искат да работят за България. Оттам припомниха, че това е гражданска , а не партийна организация и всеки, който споделя идеите й, може да участва в нея.
Преди две седмици Прошко Прошков, който беше кандидат на Синята коалиция за столичен кмет, номиниран от ДСБ, подаде оставка от партийното ръководство.
Тогава Прошков обяви, че ДСБ се занимава само с апаратни игри и със собственото си оцеляване и води политика на страха.
Прошков, Митов, който досега беше член на ръководството на ДСБ, Петър Николов - член на Националното ръководство на ДСБ (2009-2011 г.), и Христо Ангеличин - член на Софийското ръководство на ДСБ (2008-2012 г.) написаха днес писмо, в което заявяват:
"При създаването си ДСБ пое амбициозни ангажименти - да стане алтернатива на фасадната демокрация, да формулира нова национална кауза, да изгради десница отвъд дневния ред на политическия преход. За жалост, нито една от тези цели не беше осъществена. С течение на времето
ние се превърнахме от общност на каузата, в клика,
която търси само и единствено собственото си оцеляване. И, което е по-лошо, превърнахме избирателите си в заложник на политика, която вместо да заплашва, легитимира политическата фасада с предсказуемата си критика и непоследователното си поведение", пишат четиримата.
През 2011 г., в кампанията за кметските избори в София ние се опитахме да предложим политика от ново поколение, политика, която да е в крак с времето, а не изгубена в прехода. Това усилие срещна съпротивата на апарата на ДСБ, който направи всичко възможно тези избори да бъдат провалени, отбелязват те.
Според написаното в началото на 2012 г. са се опитали да повдигнат дебат за случващото се в ДСБ и десницата, за липсата на кауза и за заплахата да бъде оставена най-активната част от българското общество без политическо представителство. Дебат обаче не се е случил. Вместо това им било отговорено, че вече няма да се "инвестира" в тях.
"Никога няма да приемем, който и да е да представя нашето участие в политиката като своя инвестиционна програма. Обидата от тази метафора и от лекотата, с която тя беше произнесена от лидера на ДСБ, не ни дава никакво основание да продължим да бъдем част от политическата сила, която преди осем години учредихме", пишат още те.
"Като напускаме партията си, ние не абдикираме от българската политика.
Не напускаме общността, с която споделяме общи политически ценности и няма да прекратим усилията си да открием новия смисъл на българската десница. Дължим това на хората, рискуващи да останат без глас в политическия процес", добавят четиримата.
"Ние сме и винаги ще бъдем част от поколението израстнало по митингите, с желание политиката да бъде предлагане на решения, а не задкулисно лабораторно занимание. Вярваме, че с нашите усилия и с усилията на други млади хора, скоро България ще има своя силна и истинска десница", пишат те.
През ноември миналата година Иван Костов беше преизбран за председател на ДСБ.
За зам.-председатели бяха определени също Светослав Малинов и Радан Кънев.
В ръководството на ДСБ освен Даниел Митов (до днес) членуват Екатерина Михайлова, Димитър Бъчваров, Калин Янакиев, Петър Москов, Димитър Сяров, Даниела Желязкова.
криза, която тихо расте" />
