Б ългарите в чужбина ще имат право да участват в националните референдуми.
Това се казва в проекта на ГЕРБ за промени в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и в местното самоуправление, който бе приет с 96 гласа "за", 5 - "против" и 19 - "въздържал се" на първо четене в парламента.
Депутатите отхвърлиха проектите за изменения на т. нар. закон за референдумите, внесени от Реформаторския блок, АБВ и "Атака".
Проектът за промени на депутатите от ГЕРБ предлага текстове, свързвани с произвеждането на избори "две в едно" - избори и референдум на една дата, както и възможност за гласуване на референдум от българи и извън страната.
Депутатите отхвърлиха и трите законопроекта, предложени от Волен Сидеров и група народни представители от "Атака".
В законопроектите от партията предлагаха да се въведе ценз за владеене на български език, уседналост и задължително гласуване; промяна на необходимия брой за внасяне на подписка в парламента; разширяване на темите, по които може да се извършва допитване.
В законопроекта си от АБВ предлагаха намаляване на необходимия брой събирани подписи за организиране на референдум и намаляване на необходимия праг за приемане на решението на референдума с 40% плюс един от гражданите с избирателни права.
Предложенията на Реформаторския блок също се отнасяха за подписките и за прага за валидност на приетото при референдум решение.
Лидерът на ДПС Лютви Местан коментира, че спешното влизане на предложенията за изменения в дневния ред на парламента
съвпадат "неслучайно по време" с инициативата на президента за референдум по три въпроса.
Той обясни, че привидната демократичност на една процедура не е абсолютно условие за постигането на демократичен резултат.
"Не винаги емоцията на деня е в съответствие със стратегическите цели на българската държава и българския национален интерес", каза лидерът на ДПС.
Той отбеляза, че и по трите въпроса, предложени от президента Росен Плевнелиев, резултатът ще е положителен.
"Далеч не сме убедени, че той ще е правилен", каза Местан и попита на кому е нужно да се задават въпроси, за които се знаят отговорите.
По думите със задължителното гласуване хората ще бъдат накарани да гласуват с омраза и с погнуса.
"Това няма нищо общо с разбиранията ни за демокрация.
Представете си в бургаско село на балотаж да се явят кандидати на Патриотичен фронт и на "Атака". Ще принудите избирател на ДПС насила да гласува за единия от тях. Той ще бъде принуден по закон. Точно това се цели, несериозно е", каза Местан.
"Илюзия е, че чрез реформиране на избирателната система, може да се реформира политическата система", заключи той.
Лидерът на "Атака" Волен Сидеров обясни, че не бива да бъде изключвана възможността народът да бъде питан по важни въпроси.
Мая Манолова от БСП пък обяви, че от левицата подкрепят изцяло намаляването на подписите от 500 хиляди на 300 хиляди, изискуеми за произвеждане на референдум, както и за прага, необходим за приемане на решението от него.
"Ще внесем и свое предложение за промяна между първото и второ четене, свързано с местните референдуми", допълни тя.
Манолова отбеляза, че президентът не спазва закона,
защото е внесъл предложението си преди изтичането на законовия срок. Тя обясни, че на 3 юни Плевнелиев внася същите въпроси, които вече са отхвърлени на 17 юни миналата година от 42-рото НС.
"Според чл. 12, ал. 9 от закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление нова подписка се прави не по-рано от една година", допълни тя.
Според председателя на правната комисия в НС Данаил Кирилов референдумът, предложен вчера от президента, е законен.
