БСП вече е срещу плоския данък

Хората с най-ниски доходи да бъдат освободени от подоходен данък, предлагат от БСП.

Това е една от алтернативните мерки в Управленския проект на партията за финансова и данъчна политика, който беше одобрен днес от Националния съвет на БСП.

Проектът предвижда да бъде направен анализ на резултатите от прилагането на пропорционално данъчно облагане и ролята на косвеното облагане и оценката на възможностите за по-пълно прилагане на данъчните политики, основани на солидарно общество.

Социалистите предлагат запазване на сравнително ниски ставки на корпоративното и подоходното облагане.

Депутатът Петър Димитров коментира, че "бедните могат да се облагат с нулев данък, масовият българин да остане с 10% подоходен данък и да се определи праг за богатство, над който да ставката да бъде по-висока - например 20-30%".

Румен Овчаров уточни, че трябва да се прави разлика между необлагаем минимум и освобождаване от данъчно облагане на минималните доходи, защото необлагаемият минимум засяга всички доходи.

Той обясни, че идеята е да се запази ставката до някакво ниво на доходите и след тази граница данъкът да бъде по-висок.

Според лидера на БСП Сергей Станишев плоският данък, въведен от предишното правителство, е дал своите ефекти за изсветляване на икономиката и за по-големи бюджетни постъпления.

В момента в България се получават огромно разслояване и огромни несправедливости, коментира той.

Подоходното облагане трябва да бъде справедливо особено в условията на кризата и хората с по-високи доходи трябва солидарно да поемат своята част, добави Станишев.

Той посочи, че трябва да се направят конкретните изчисления за начина, по който най-бедните хора ще бъдат освободени, да се гарантира, че масово българинът няма да получи утежняване на данъчното облагане и че най-богатите хора ще плащат повече.

Управленският проект на БСП предвижда още индексиране на заплатите и пенсиите с натрупаната инфлация и повишаване на помощите за хора с увреждания, самотни майки и социално слаби.

Друга идея на БСП е да се предоставят хранителни ваучери на домакинствата с месечен доход на човек до 150 лева.

Заложено е увеличение на бюджетните разходи за инвестициите в публичната инфраструктура, в здравеопазването, образованието и подкрепа на научноизследователската и иновационна дейност.

Според БСП събираемостта на приходите и контрабандата също изискват спешни мерки.

По думите на Румен Петков контрабандата е на нивото на югоембаргото, ако не и по-голяма.

Заседанието на 48-мия конгрес на БСП ще се състои на 19 и 20 май в зала 1 на НДК,

реши на днешното си заседание Националният съвет на партията. Социалистите ще приемат три важни политически документа.

Под формата на политическа резолюция на Конгреса левицата ще предложи своя отговор на съвременната криза и бъдещето на страната.

Вторият документ, който ще разгледа Конгресът, е насочен към способността на партията да прави политики, да ги отстоява и да ги реализира.

БСП ще се обърне и с публичен апел по отношение на предстоящите избори. В дневния ред на Конгреса са включени и промени в устава на партията.

Има много мнения по промени в устава и да се разгледа всичко на един конгрес е много обемна работа, обясни пред журналисти главният секретар на БСП Евгений Узунов.

Предстои да създадем работна група, която да концентрира основните въпроси за промяна на устава, посочи той.

Президентът Георги Първанов дойде на Националния съвет, но се отчете с писмо

до членовете му, в което информира, че ще участва активно в отчетно-изборната кампания в партията. Писмото на Първанов беше предоставено на медиите от пресцентъра на БСП.

Първанов посочва, че се запознал с решението на Националния съвет за осъществяване на пълен цикъл от отчети и избори в партията и в дискусиите в хода на кампанията ще вземе отношение по важни проблеми.

Според него един от тях е как БСП да спечели парламентарните избори, т. е. не просто да надделее над основния си опонент - ГЕРБ, но да постигне несимволична победа, която да позволи на социалистите да управляват силно и убедително.

Как ще се справим с наследството от слабото и вредно управление на ГЕРБ, как ще преодолеем тежките последици от кризата и в състояние ли сме очертаем по-ясен стратегически хоризонт на страната не само до 2020, но и след това, пита още Първанов.

Георги Първанов поставя въпроса какви биха били границите на управленските компромиси при евентуално левоцентристко коалиционно управление, които според него трябва да се дискутират предварително, а не постфактум.

Той предлага някои възлови въпроси като този за плоския данък да бъдат предмет на вътрешнопартийно допитване.