На откриването беше министър-председателят Бойко Борисов, който през септември инспектира на място как вървят ремонтните дейности. Тогава членовете на оперната трупа помолиха да се помисли не само за външния вид на сградата, но и за салона, където от години публиката се мъчи с изпочупените седалки.
Държавата помогна и от бюджета бяха отпуснати допълнително 154 000 лв. за 446 нови кресла.
Годните стари столове се предоставят на читалища в четири русенски села.
За ремонта на сградата бяха отпуснати 1 187 493 лв. по европейската оперативна програма "Регионално развитие". Операта бе санирана отвън и бяха отстранени течовете от покрива, заради които държдът се изсипваше на сцената. Бяха подменени още дограмата, ВиК и топлоинсталациите. Ремонтирани бяха и тоалетните, съблекалните, а в оркестрината вече също има отопление.
От 19 ч. довечера обичащата операта русенска публика ще гледа спектакъла "Кармина Бурана".
В първите дни на 2012 г. в Русе ще започне ремонт и на зала "Филхармония", популярна сред русенци като Дома на културата. За него, също по програма "Регионално развитие", са осигурени близо един милион лева. Ремонтът включва цялостно саниране и климатизация на построената през 1953 г. сграда, както и подмяна на ВиК и елинсталациите.
В тази зала се водят репетиции, изнасят се симфонични и камерни концерти, включително и в програмата на международния фестивал "Мартенски музикални дни".
Темата за инвестициите в културата по време на криза
провокира премиера Борисов да припомни колко много забележителни места в България в момента се реставрират и обновяват.
Той даде примери със Созопол и Силистра и подчерта, че българите знаем много малко за своята история по региони.
"Римски императори са идвали тука, тук готите са разбивали римските войски на наша територия, точно тук около Силистра. В условията на криза ние строим повече отколкото във всичките 20 години досега заедно и неслучайно министърът на културата Вежди Рашидов се шегува, че от Пенчо Кубадински досега тази опера не е ремонтирана", обясни Борисов.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова припомни, че са отпуснати 300 млн. лв. за 40 културно-исторически обекта, които да се разработят като туристически атракции.
"Такава запазена архитектура като Ларгото и гробницата в София няма нито в Турция, нито в Гърция, няма и в Европа. Всички премиери, които дойдоха - от президента Барозу до шведа, датчанката, всички ахкат и казват: ние не сме ви познавали", каза Бойко Борисов.
Днес бе открита и
Пречиствателна станция за отпадни води
в 160-хилядния град Русе.
Обектът е част от интегрирания воден проект на крайдунавския град и е финансиран по програмата ИСПА на ЕС на обща стойност около 57 млн. евро.
Договорът за строителството на пречиствателната станция бе подписан на 19 декември 2007 година. Строителните работи продължиха до 21 декември т. г., когато тя беше пусната в експлоатация. Сумата за изграждането й е близо 22 858 000 евро.
Целта на станцията е да се подобри качеството на услугите, предоставяни от ВиК - Русе, повишаване ефективността на използване на водните ресурси в съответствие с принципите, заложени в Европейската рамкова директива директива за водите - особено намаляване загубите на вода и спазване на принципа "замърсителят плаща" - и постигане на съответствие с Европейската директива за пречистване на отпадни води в населените места.
"С този проект ще направим Русе по-чист и по-екологичен град. Тази станция е една от най-модерните", каза министър Лиляна Павлова. Тя допълни, че от януари следващата година започва сериозна реформа във ВИК-сектора - чрез по-добро управление на собствеността и по-добра услуга за гражданите, а до 2014 година ще бъдат изградени необходимите на България пречиствателни станции, за да няма наказателни мерки.
Павлова информира, че през март се дава началото на процедура, с която в Русе ще се осъществи много важен воден и екологичен проект по река Русенски Лом. Инвестицията е за над 20 млн. лв.
"Надявам се той да допринесе до намаляване на наводненията. Ще бъде направено брегоукрепване, за да сме сигурни, че в индустриалната зона, където работи бизнесът, ще има по-добри условия и по-добра инфраструктура", каза Павлова.
Последвайте ни
