"Атака": "Кремиковци" да се извади от кома

П арламентът обсъжда Проект за решение и възстановяване на дейността и производството на завода за непрекъснато леене на стомана на "Кремиковци", предложен от "Атака".

Депутатът от "Атака" Павел Шопов каза от трибуната, че правителството често говори за възвръщане в строя на мощности, които са имали много голямо значение преди и могат да имат голямо значение за БВП. "Партия "Атака" е правила и ще прави много стъпки за реиндустриализацията на страната и възстановяването на мощности", заяви Шопов.

Според колегата му Николай Александров трябва да се предприемат спешни мерки за възстановяване на дейността и производството на завода за непрекъснато леене на стомана на "Кремиковци".

"Стоманата е много важна за строителството. Имаше години наред дебати дали мястото на "Кремиковци" е в Софийското поле или не. През годините заводът е сменял няколко пъти имената си, но е давал много работни места, давал е брутен вътрешен продукт", посочи той. 

"Българска стомана се е леела не само в Европа, но и в Япония и ред други държави. Приватизацията, осъществена от правителството на Иван Костов, практически елиминира завода.

Представяме проект, който имаме за цел да възстановим дейността на този завод, както и ред производства, които са свързани. Очаквам да чуя градивни предложения", добави Александров.

"Кремиковци" от индустриална империя в момента е гробница, каза депутатът от Коалиция за България Методи Костадинов.

"Защо не беше съхранен "Кремиковци"? Ако бяхте отишли да видите "Кремиковци" сега – то е гробница, това не е истинското "Кремиковци", взривени са пещи, цеховете, фабриките, цялата инфраструктура липсва", заяви Костадинов. "Предложението не е реално, то е химера", добави той.

Венцислав Лаков от "Атака" заяви, че въпросът "как" би трябвало да бъде поставен на изпълнителната власт, а решението да се възроди комбинатът е проява на политически акт. "Министерски съвет трябва да направи необходимото, за да бъде решен този проблем. Ще стане ясно има ли политическа воля да има "Кремиковци" или не", посочи той.

Възстановяването на дейността на завода за непрекъснато леене на стомана към "Кремиковци" би довело до положителен ефект върху икономиката, но той вече не е част от имуществото на "Кремиковци" АД, а е собственост на частно търговско дружество. Идеята е част от голямата идея за реиндустриализация на България. Това каза зам.-председателят на парламента Алиосман Имамов.

Дружеството е обявено в несъстоятелност от 31 май 2010 г. от Софийски градски съд. "На 12 април 2011 г. е продадена основната обособена част, предзаводска и производствени площадки, заедно с активите, намиращи се на територията. Заводът за непрекъснато леене на стомана е част от обособената част и е продадена на частно лице", обясни още Имамов.

Няма никакво съмнение, че няколкото сделки от приватизацията на "Кремиковци" са нанесли изключителни загуби, каза народният представител от Коалиция за България Румен Гечев.

"Когато беше направена сделката с Кремиковци, имаше уговорка, че купувачът трябва да покрие дългове около 500 млн. лв. В следващите сделки нямаше такива уговорки. Не може да задължаваме правителството да възстанови производство на частна собственост. Не може да задължаваме изпълнителната власт да прави инвестиции при положение, че не се знае каква ще бъде инвестиционната възвращаемост", заяви Гечев. 

При стратегия за развитието на държавата трябва да се мисли по какъв начин ще бъде възстановено "Кремиковци" – нямам претенции, освен да не се взимат пари от данъкоплатеца. Това каза депутатът от ДПС Рамадан Аталай.

"Имам 19 години работа в това предприятие. Имам три работни места – "Кремиковци", второто е в известна частна фирма и след това пет мандата в Народното събрание. В тези пет мандата съм взимал участие да правя опит да спася "Кремиковци". Той имаше 260 милиона задължения към митниците, защото тогава държавата не поемаше задължението да си субсидира износената продукция. Проведе се вандалска приватизация, която доведе "Кремиковци" до това състояние. "Кремиковци" в първите години имаше над 25 000 работещи души", заяви Аталай.

"Учудвам се защо се поставя въпросът само за възстановяване на стоманодобива. Когато се приватизира за един долар, се очакваше инвеститорът да възстанови "Кремиковци" със спазване на всички екологични изисквания. Онзи инвеститор не прави инвестиции, а източва още повече", каза още Рамадан Аталай.

Депутатът от "Атака" Николай Александров каза: "Когато премиерът казва, че има инвеститорски интерес, има идеална възможност с нашето предложение. 9% от БВП по онова време е продукт на "Кремиковци", 10% от печалбата на БДЖ са заради "Кремиковци".

Депутатът от ГЕРБ Стефан Господинов реагира: "Към национализация ли вървим? Ангажирате ли се за възстановяване на процес, който беше причина за заболяване на много хора в София? След закриването на производството в "Кремиковци" драстично е спаднал броят на раково болните – три пъти. Комбинатът е приватизиран със задължения. Този дебат в такива условия за мен изглежда химера. Този комбинат вероятно е погълнал над 500 милиона на данъкоплатците".

Дясноуправляващите и дясното мислене в България ни доведоха до тази ситуация, до кризата, в която се намираме, отговори му народният представител от Коалиция за България Петър Мутафчиев.

"Много лесно е да говориш колко е лошо едно предприятие, тъй като то замърсява и вместо да решиш проблема със замърсяването, да решиш, че е по-добре да унищожиш едно предприятие. Това беше десният подход по отношение на предприятието "Кремиковци". От това загуби България и българските граждани. България загуби, защото със спирането включително на чугунолеенето ние загубихме суверенитет и загубихме белега на индустриална държава", посочи Мутафчиев.

Гибелта на "Кремиковци" е част от деиндуструализацията на България, допълни колегата му Минчо Минчев.

"Металургичният комбинат "Кремиковци" почина на 45 години – сравнително млада възраст за завод с такава роля в индустрията на България. Като всеки покойник, нека почетем неговите дела", заяви Минчев.

"Кремиковци" произвеждаше тръби за над 2000 км газопроводи. Това е делото на този гигант на българската индустрия. Не упреквайте дом, който не сте строили", посочи той.

"Този проект е огромен въпрос пред цялата българска политическа класа. Ако искаме индустриализация, производство, ако искаме да имаме България въобще, не можем да живеем като народ на услугите", допълни Минчо Минчев. "2200 предприятия бяха унищожени. Тези, които работеха за тяхното унищожение, заслужават презрение", каза Минчев.

Получи се полезен за обществото дебат, заключи председателят на "Атака" Волен Сидеров.

"Тази тема е свързана с цялостна стратегия за въздигане на България в индустриално-технологична насока. Ние мислим, че това е възможно. Представители на четирите партии също мислят, че е необходимо технологично и индустриално въздигане на България", посочи Сидеров. Той призна, че има големи проблеми, но според него "Кремиковци" не е покойник.

"Нека приемем, че е някой, който е в кома, но може да бъде изваден от него, да се извади от спящо състояние. Нека да помислим с останалите парламентарни групи как може да се възстанови дейността на "Кремиковци". Сидеров предложи да се прекрати обсъждането и проекторешението да влезе в Икономическата комисия.

Дебатът по проекта на решение за възстановяване на дейността и производството на Завода за непрекъснато леене на стомана на МК "Кремиковци" беше отложен. Проектът ще бъде разпределен на Комисията по икономическата политика и туризъм, ще има обсъждане в пленарна зала след становище на комисията.