49

Няколко дни преди да навърши 85 години почина големият български режисьор Рангел Вълчанов, съобщиха от Съюза на българските филмови дейци.

След поредица болести и операции, през последните години той страдаше и от тежко онкологично заболяване. По зла ирония на съдбата този изключителен сладкодумец загуби напълно гласа си.

Рангел Вълчанов е най-уважаваният у нас и по света български кинорежисьор.

Роден е на 12 октомври 1928 г. в село Кривина, Софийско. Завършил е театрална режисура във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1953 г. в класа на проф. Боян Дановски.

След участия като актьор и асистент режисьор в няколко филма, през 1958 г. дебютира като режисьор с "На малкия остров" по сценарий на Валери Петров, в който изпъква самобитният му талант. Филмът е твърде различен от дотогавашния стил и начин на показване на "революционните" събития. С постановление на ЦК на БКП от 1958 г. филмът е свален от екран. (гледайте във vbox7.com).

Следващите филми на Рангел Вълчанов, също по сценарии на Валери Петров - "Първи урок" (1960) и "Слънцето и сянката" (1962) - утвърждават майсторството на режисьора, таланта му, умението му да работи както с големи актьори, така и с непрофесионални изпълнители.

Кадър от филма "На малкия остров"
Кадър от филма "На малкия остров" Източник: Архив на Вести.БГ

Филмографията на режисьора е поредица от успешни, харесвани от зрителите филми: ""Инспекторът и нощта" (1963), "Вълчицата" (1965), "Бягство в Ропотамо" (1973) - опит за филм мюзикъл, "Следователят и гората" (1975).

В началото на 70-те години, след копродукцията "Езоп", режисьорът е поканен да направи два филма в Пражката студия "Барандов" - "Лице под маска" и "Шанс".

През 1978 г. Рангел Вълчанов получава възможност да снима филм по свой сценарий, за който мечтае близо 20 години преди това.

Кадър от филма "Лачените обувки на незнайния воин"
Кадър от филма "Лачените обувки на незнайния воин" Източник: Архив на Вести.БГ

"Лачените обувки на незнайния воин"

е определян като "изповедна фантасмагория", поглед към света през очите на 7-годишно момче от шопско село край София. В оригинална форма авторът си задава изконни въпроси: Кои сме? Откъде сме? Кое е смърт и кое безсмъртие?...

Според изследователи на българското и световното кино, ако беше получил разрешение да заснеме този филм в началото на 60-те години, Рангел Вълчанов щеше да застане редом с великия Федерико Фелини и щеше да даде различен път на развитие на киното, а и на другите изкуства в България.

Ана Пруцнал и Георги Наумов във филма "Слънцето и сянката"
Ана Пруцнал и Георги Наумов във филма "Слънцето и сянката" Източник: Архив на Вести.БГ

"За къде пътувате" (1986), "А сега накъде" (1988) и продължението му след 20 години "А днес накъде" (2007), "Последни желания" (1983) и "... Немирната птица любов" (1990) допълват биографията на Рангел Вълчанов, в която има и много документални филми, актьорски изяви, театрално приключение в "Лазарица" от Йордан Радичков в Народния театър "Ив. Вазов", телевизионни програми и др.

Режисьорът е член е на Европейската филмова академия, носител е на многобройни български и международни награди.

През последните години здравето му беше много разклатено, но жаждата за творчество не отслабна. Той

написа три книги: "Всички ще умрем, а сега наздраве" (2010), "Ура! Най-после и онемях!" (2012), "Хем съм сам, хем няма никой"(2013).

В последната Рангел Вълчанов пише: "Времето, в което живеем, много се напряга бе, уважаеми! Бърза за някъде! За къде бързате бе, ало?! Страх ви е да не изпуснете влака на някое друго ВРЕМЕ или просто, комплексирани от чувството за малоценност, нищожност, фукате се и търсите алиби да се оправдаете, без да държите сметка, че попаднали веднъж в тази епоха, ще трябва да изгълтате всички жаби, змии, гущери... и всички лайна..., преди да вземете последния влак. Разбирате макар и късно, че лошотията е толкова голяма, че сме осъдени на всичко отгоре и да раждаме, да продължаваме рода си, да възпитаваме себе си и децата си на номерата, спретнати от това всемогъщо ВРЕМЕ. Всеки ред от чуждите книги ми доказва липсата на познание, но от друга страна тая моя книга подозира ли тя, ако е много умна, какво лично аз знам и какво не знам... и тогава от къде това нейно нахалство, надраскано върху личните и бели листи..."

Дълбок поклон пред паметта на Рангел Вълчанов!

Бог да го прости!