П арламентът гласува окончателно промените, с които в Наказателния кодекс се създава правна възможност да се отнема в полза на държавата имущество от трети недобросъвестни лица, придобито от престъпна дейност. Това стана с гласувания на второ четене законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносител Министерският съвет. Законопроектът бе гласуван на първо четене на 18 юли.
Според приетите разпоредби се отнема в полза на държавата и имущество, придобито от трето недобросъвестно лице, когато неговото деяние не съставлява престъпление и ако имуществото не подлежи на връщане или възстановяване. Имуществото се отнема и при правоприемство на юридическото лице, предвиждат още приетите текстове. Дефинира се, че имущество, придобито от трето недобросъвестно лице е имущество, придобитото безвъзмездно от трето лице, което към момента на придобиването знае или предполага, че имуществото е предмет или средство на престъплението, притежаването на които е забранено.
С текстовете се уреждат случаите за имущество, придобито безвъзмездно от трето лице, ако то е знаело или е могло да предполага, че е от престъпление; имущество, придобито възмездно от трето лице при същите условия, ако имуществото е на стойност, значително надвишаваща или значително по-ниска от пазарната стойност, или е извършена замяна в тези параметри.
В хода на дискусията депутатите от "Възраждане", "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ) и "Величие" възразиха срещу удължаването на сроковете за хода на досъдебната фаза по искане на прокурора. Гласуван бе текст, с който "разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно в тримесечен срок, а при фактическа и правна сложност в шестмесечен срок от деня на образуването му". Промените бяха приети след прегласуване със 116 гласа "за", 71 - "против" и 16 - "въздържали се".
В сега действащите разпоредби срокът е двумесечен, а при правна сложност - четиримесечен.
Петър Петров от "Възраждане" възрази, че с промените двумесечният срок става тримесечен, четиримесечният става шестмесечен. Липсва какъвто и да е анализ на вносителите от Министерския съвет, защо трябва да се удължава срокът на разследването и защо точно с тези допълнителни срокове, посочи депутатът. Ако това бъде прието днес, единственият ефект ще е да се помага на прокуратурата да бави разследването и да държи "делата на трупчета", коментира Петров. Колегата му Златан Златанов посочи, че това е едно "трибунално правосъдие" в ущърб на гражданите.
Надежда Йорданова от ПП-ДБ обясни, че на практика с промените се предлага отваряне на ножицата на възможните срокове за извършване на разследването в досъдебното производство. Тя припомни, че процесуално-следствените действия и събрани доказателства в резултат на тях, извън определения срок за досъдебното производство, не могат да бъдат използвани пред съда и настоя, че тази конструкция действа в българския наказателен процес повече от 30 години. По думите й тя е била създадена в края на 90-те години и след това възприета в действащия Наказателно-процесуален кодекс (НПК) поради две причини – първо да дисциплинира прокуратурата и второ да ограничи възможността за необосновано задържане под стража в хода на досъдебното производство. Йорданова посочи, че това са въпроси, по които България е осъждана многократно от Европейския съд по правата на човека.
Ние развързваме по абсолютно безконтролен начин ръцете на прокуратурата, без никакъв анализ, без никакъв контрол за това, какво е довело до необходимостта от това. Слагаме шипове в бухалката, която се намира в ръцете на прокуратурата, коментира Йорданова.
Тя цитира данни от доклад на комисията за ефективност на съдебната система на Съвета на Европа за периода 2012-2022 г., според който бюджетът за прокуратурата в България се увеличава, броят на прокурорите се увеличава, а делата, които се падат на един прокурор за въпросния десетгодишен период, намаляват. Йорданова заяви, че няма как да подкрепят текстове, които допълнително отвързват ръцете на прокуратурата за такъв произвол.
Юлиана Матеева от "Величие" заяви, че предлагат таван на този срок от две години. След като обществените очаквания са за бързо разследване и бързо получаване на правосъдие, е странно ние да отидем в другата крайност. В предлаганите промени, касаещи сроковете в досъдебните разследвания, ще се стигне дотам, че на практика ще имаме вечни разследвания, посочи Матеева.
Ние предлагаме максимален срок на разследването – две години, заяви тя и призова за подкрепа на предложението им все пак да има разумен краен срок, в който разследването да приключи. Предложението на "Величие" общият срок за извършване на разследването да не надвишава 24 месеца бе отхвърлено от пленарната зала след прегласуване с 51 гласа "за", 104 - "против" и 54 - "въздържал се".
