След тежко и продължително боледуване на 63-годишна възраст си отиде големият актьор Велко Кънев.
В последните години той се бореше с рак на гласните струни, заради който на няколко пъти бе на лечение в Германия. Междувременно обаче продължаваше да се появява на сцената.
Поклонение пред актьора ще бъде на 14 декември, сряда, от 10.00 до 14.00 ч. във фоайето на Народния театър "Иван Вазов".
Погребението е от 15.00 часа на парцел № 1 на Централни софийски гробища.
"Хора като Велко не си отиват завинаги, защото оставят след себе си трайна диря...
Високият творчески дух и чувството за хумор никога не го напускаха, дори когато съдбата го сблъска с тежката и коварна болест", пише президентът Георги Първанов в съболезнователно писмо до семейството на Велко Кънев.
"Вярвам, че дори и талантливият Станислав Стратиев, който написа специално ролята на Велко в емблематичния сценарий на "Оркестър без име", ако бе сред нас, трудно би намерил думи на утеха. Вярвам обаче, че не бива да заглушаваме общите спомени и разменени мисли, които всеки от нас има с Велко.
Той бе от актьорите, които правят празник в театъра не само по време на празниците, от хората, които оставиха малки частици от себе си във всяка една своя роля. Вярвам, че това не е краят, затова ми позволете все пак да взема дума назаем от Стратиев: Лека нощ, Велко!", пише министърът на културата Вежди Рашидов в съболезнования до близките на актьора.
Велко Кънев е роден на 31 юли 1948 г. в Елхово. Завършва ВИТИЗ през 1973 г. След академията играе три години в театъра в Сливен, а следващите три - в Сатиричния театър.
От 1978 г. е в трупата на Народния театър, където изигра Матей Нищото в "Опит за летене", Сусо в "Януари", Гоца в "Суматоха" и Кралят в "Образ и подобие" от Й. Радичков, Чушкаров в "Двубой", Иванчо Йотата в "Чичовци", Михалаки Алафрангата в "Под игото" от И. Вазов, Сганарел в "Дон Жуан" от Молиер, Михаил от "Последен срок" от В. Распутин, Остап Бендер във "Великият комбинатор" по Илф и Петров, Скалозуб в "От ума си тегли" от А. Грибоедов, Лопахин във "Вишнева градина" от Чехов, поп Кръстьо във "Великденско вино" от К. Илиев, Оберон в "Сън в лятна нощ" и Клавдий в "Хамлет" от Шекспир, Верховенски в "Бесове" по Ф. Достоевски, Клов в "Краят на играта" от С. Бекет, Газ в "Кухненският асансьор" от Х. Пинтър, Паскуале в "Призраци в Неапол" от Е. де Филипо, Учителят в моноспектакъла "Даскал" от Ж.П. Допан, Макс Силвърман в "Гудбай, гудбай" от Х. Гарднър.
Като режисьор постави в Народния театър "Дядо Коледа е боклук" и "Омайна нощ" от Ж. Баласко. През 2008 г. отпразнува 60- годишнината си с моноспектакъла "12 разгневени монолога".
Огромната си популярност Велко Кънев дължи и на киното. Ролите му в "Оркестър без име", "Матриархат", "Мъжки времена", "Да обичаш на инат", "Бон шанс, инспекторе!" и др. го направиха незабравим за поколения българи.
Заедно с Георги Мамалев, Павел Поппандов, Антон Радичев, Петър Попйорданов и Мария Сапунджиева през 80-те години създава групата НЛО, а десетина години по-късно обичаните актьори се изявяват и в свое предаване по БНТ, което се наричаше "Клуб НЛО" и стана изключително популярно.
Компанията от "Оркестър без име" (по сценарий на Станислав Стратиев, с режисьор Людмил Кирков) - сочен за най-обичания български филм на всички времена, имаше идея да се събере за неговото продължение.
Велко Кънев е носител на редица награди. През 1986 г. получава награда за най-добра мъжка роля във филма "Да обичаш на инат" от Съюза на българските филмови дейци.
През 1991 г. за спектакъла "12 разгневени мъже" получава поддържащ "Аскеер" заедно с колегите си от спектакъла. През 1994 г. получава за втори път "Аскеер" - за най-добра мъжка роля за моноспектакъла на Иван Добчев "Великденско вино".
На 2 октомври 2008 г. е удостоен с орден "Св. св. Кирил и Методий" - първа степен, за големите си заслуги в областта на културата и изкуството.
Вижте филма за Велко Кънев "Голямата риба" от телевизионната поредица "Умно село".
