Авторът обективно излага фактите около откритото селище, което датира между 4700 и 4200 година пр. Хр., след което цитира мнението на професора по история в Римския университет "Сапиенца" Андреа Кардарели.
"Провадия не притежава характеристиките, които обикновено се срещат в градовете.
Следователно биха могли да съществуват още по-древни селища.
Откритието обаче запазва изключителното си археологическо значение и в максимална степен ще допринесе за разгадаване на изпреварващото развитие на югоизточната европейска зона, която има фундаментална роля като място за връзка между близкия и средния изток и Европа," отбелязва професорът.
Но защо, пита журналистът, Провадия не може да бъде смятана за най-древния град в Европа?
"Един град не може да има само няколко стотици жители.
Обикновено те са няколко хиляди и освен монументалната гражданска и религиозна архитектура, е необходима силно разчленена социална организация, добре структурирана политическа власт, комплексна обществена йерархия, разделение на труда, което предвижда разнообразни специализирани фигури.
Още през 8-то и 7-то хилядолетие пр. Хр. в Близкия изток съществуват големи селища със значително по-развити характеристики от тези на Провадия.
Например, Чатал Хююк в Турция е с предполагаеми над 5 хиляди жители, но дори при тази находка археолозите не говорят за "град" и този термин се употребява за центрове в Месопотамия от края на 4-то хилядолетие пр. Хр.
Ето защо Провадия не може да бъде смятана за на-древния град в света или дори в Европа," отговаря професор Кардарели
Източник: БТА
Последвайте ни
