Женим се по-малко, развеждаме се повече

Н аселението на България продължава да намалява, а хората се женят и раждат по-малко. 

Това сочат демографски данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2016 година.

Средната продължителност на брака у нас е 15 години и 7 месеца, като за 2016 у нас са официално са свързани 26 003 семейства. Разводите са 10 603. Новите бракове са с 917 по-малко от 2015г., докато разводите са със 120 повече.

Всяка година изчезва населението на средно голям областен град

Къде е България по бедност в Европа?

Продължава да се увеличава и средната възраст на женене. При мъжете тя е 31 години и 1 месец, а при жените 28 години и 1 месец. В сравнение с 2015г., мъжете се женят с 2 месеца, а жените 3 месеца по-късно.

Жените стават майки на средна възраст от 27 години, докато преди година тя е била 26 години и 9 месеца.

От една страна, това едва ли са добри новини предвид продължаването на демографския срив у нас. През 2016г. народът в страната е намалял с 51 925 души или с 0,7% за последната година, сочи още статистиката. В края на миналата година броят ни е 7 101 859 души.

През миналата година у нас са родени 65 446 деца - с 966 по-малко от 2015 година.

От друга, липсата на брачен съюз може би не е конкретната пречка пред раждането на деца. 

Иизвънбрачни рожби са 58,7% (38 440) от всички родени през миналата година.Няма област, в която те да са по-малко от половината новородени, с изключение на Разград, Благоевград и Кърджали.  

Цялостната раждаемост и активен живот продължават да са ситуирани в градовете. 

Същевременно само шест български града са с население над 100 000 души население и в тях живеят 1/3 от хората в България.

София има 1 236 047 жители, Пловдив - 343 424, Варна  - 335 177, Бургас  - 202 766, Русе  -144 936  и Стара Загора - 136 781.

 

Общо в градовете живеят 5 204 385 души, а в селата 1 897474 души. Продължава тенденцията за миграция към София.

Също 1/3 са живеещите в населени места под 20 000 души. 

Същевременно 157 села са "мъртви", като те са най-вече в Габрово, Велико Търново и Кърджали - 59, 55 и 10. В 1148 други населени места има между 1 и 41 души на възраст над 60 години.Интересното е, че "мъртвите" села са с 3 по-малко от 2015г. 

Най-малкият град продължава да е Мелник, а най-голямото село - софийското Лозен.

Продължава застаряването

Продължават тенденциите на застаряване на населението, като средната възраст вече е 43 години и 5 месеца.

Над 20 на сто (1 472 116) от хората у нас са на 65 или повече години.  

Сегашните тенденции сочат, че до 2050г. населението в тази възрастова група може да бъде 30% от цялото, което е сериозна заплаха за социално-осигурителната система.

Към момента най-възрастно е населението в областите Видин, Габрово, Кюстендил и Ловеч.

Най-нисък е дяла на 65+ в София-град, Варна и Благоевград.  

Сред добрите демографски новини е спада на детската смъртност до 6,5% и повишаването на продължителността на живота до 74 години и 4 месеца - с два месеца повече от периода 2013-2015г.

Делът на децата до 15 години се увеличава с 0,1% до 14,1% или 1 001 019 души. За целия ЕС най-младите са 15,6% от населението.

Най-много голям епроцентът деца в областите Сливен и Бургас, а най-малък в Габрово и Смолян. Габрово е и областта с най-ниска раждаемост, следвана от Видин.

Застаряването на населението води до намаляване на хората в трудоспособна възраст, които са 4 304 000 или 60,6%. Те са намаляли с над 40 000 души или близо 1%.

Над 30 000 души са напуснали трайно България, най-често в посока Германия, Великобритания и Испания.

Повече жени, но докога?

На 1000 български мъже се падат по 1059 жени, сочат още данните. Представителите на силния пол са  3 449 978 или 48,6% от населението, докато дамите са 3 651 881 (51.4%).

Повечето новоредени (33 375) са момчета. Така на 1000 бебета-момчета се падат 947 момичета.

Това обаче едва ли ще промени половото съотношение, предвид по-високата смъртност при мъжете.