Ку унизмът бе тоталитарен режим, много по-лош от фашизма.
Това казва в интервю за испанския вестник "А Бе Се" българският
президент в периода 1990-1996 г. Желю Желев.
По повод 20-годишнината от промените, настъпили в Източна
Европа през 1989 г., софийският кореспондент на вестника Рафаел
Алварадо разговаря с Желев за дейността му като дисидент, за
първите му решения като демократично избран президент,
за прехода в България.
На въпрос защо след промените България не е успяла да
острани от отговорни постове хора, принадлежали към бившата
Държавна сигурност (ДС), Желев казва, че направеното в Източна
Германия и в Чехия не е било осъществимо у нас заради
становището на Съвета на Европа, че не бива да се изключват от
политическия живот хора от бившата ДС.
"Днес честваме 20-годишнината от рухването на комунизма в
Европа и няма нито една декларация, в която Съветът на Европа,
ЕС и НАТО да са заклеймили комунизма, така както бе заклеймен
фашизмът.
При много случаи съм казвал, че комунизмът беше
тоталитарен режим, много по-лош от фашизма", казва Желев.
Той определя като "същински културен и духовен геноцид"
смяната на имената на българските турци, изразява съжаление, че
и на него като държавен глава, и на институциите не им е
стигнало времето да осъдят Тодор Живков за държавна измяна.
Желев има предвид два пленума на ЦК на БКП (от 1963 и от 1972 г.),
на които тайно от обществото се е обсъждало как компартията да
превърне България в 16-та република на Съветския съюз.
"Действаха като политическа мафия, зад гърба на народа, който е
суверенът.
Но нашата съдебна система беше много комунистическа и
дори днес не може да се отърси от комунистическите си рефлекси.
Пропуснахме една великолепна възможност", обобщава бившият
български президент.
Източник:
БГНЕС
