Това казва в интервю за испанския вестник "А Бе Се" българският президент в периода 1990-1996 г. Желю Желев.
По повод 20-годишнината от промените, настъпили в Източна Европа през 1989 г., софийският кореспондент на вестника Рафаел Алварадо разговаря с Желев за дейността му като дисидент, за първите му решения като демократично избран президент, за прехода в България.
На въпрос защо след промените България не е успяла да острани от отговорни постове хора, принадлежали към бившата Държавна сигурност (ДС), Желев казва, че направеното в Източна Германия и в Чехия не е било осъществимо у нас заради становището на Съвета на Европа, че не бива да се изключват от политическия живот хора от бившата ДС.
"Днес честваме 20-годишнината от рухването на комунизма в Европа и няма нито една декларация, в която Съветът на Европа, ЕС и НАТО да са заклеймили комунизма, така както бе заклеймен фашизмът.
При много случаи съм казвал, че комунизмът беше тоталитарен режим, много по-лош от фашизма", казва Желев.
Той определя като "същински културен и духовен геноцид" смяната на имената на българските турци, изразява съжаление, че и на него като държавен глава, и на институциите не им е стигнало времето да осъдят Тодор Живков за държавна измяна.
Желев има предвид два пленума на ЦК на БКП (от 1963 и от 1972 г.), на които тайно от обществото се е обсъждало как компартията да превърне България в 16-та република на Съветския съюз.
"Действаха като политическа мафия, зад гърба на народа, който е суверенът.
Но нашата съдебна система беше много комунистическа и дори днес не може да се отърси от комунистическите си рефлекси.
Пропуснахме една великолепна възможност", обобщава бившият български президент.
Източник: БТА
Последвайте ни
