Жю ю Желев и Едвин Сугарев - две знакови личности за новата българска история, двама от основателите на Съюза на демократичните сили (СДС), признават по различен начин грешките, допуснати от антикомунистическите сили в страната преди 20 години.
В поредица интервюта тези дни Желев, доктор по философия, първият демократично избран български президент, определя случилото се в София на 10 ноември 1989 г. като вътрешнопартиен преврат.
"Начинът, по който бе подготвен - чрез задкулисна конспирация и задгранични контакти зад гърба на Тодор Живков, издава класическа форма на преврат в рамките на самата комунистическа партия. Чисто процедурно за осъществяването на заговора бе използван пленумът на 10 ноември.
Затова аз отдавам на тази дата по-малко значение, отколкото да речем на 7 декември 1989 г., когато беше официално учреден СДС", казва Желю Желев.
За
първа голяма грешка на прехода
той посочва решението изборите за Велико Народно събрание да се проведат през юни 1990 г.
Желев: "Прибързването не беше в полза на СДС, защото не бяхме подготвени, а БСП запазваше добрата си кондиция. Тогава не всички бяха съгласни с датата.
Петър Дертлиев, Милан Дренчев и николапетковистите предлагаха изборите да се проведат през есента. Но надделя мнението, че не бива да оставяме хората толкова дълго време в беднотията и страданията. И затова се спряхме на по-ранната дата.
Всъщност, това беше много наивно от наша страна, защото направихме услуга на БСП. Ако изборите бяха наесен, хората щяха да са усетили Лукановата зима и БСП щеше да вземе нищожен процент. СДС щеше да спечели солидно мнозинство, близко до самостоятелното абсолютно мнозинство. Поне това сочеха социологическите изследвания в края на 1990 г.
Разбира се, срещу това може да се изтъкне друг аргумент. Ако бяхме приели по-късния вариант за избори, изтормозени от кризата, хората може би щяха да се радикализират и тогава никоя партия или институция нямаше да е в състояние да овладее напрежението.
Тогава България можеше да тръгне по друг, доста по-лош сценарий, какъвто видяхме в Югославия и Румъния. И все пак към днешна дата надделява мнението, че това беше грешка, "казва президентът на България в периода 1990-1996 г.
За друга грешка, допусната още в началото, Желю Желев определя фактът, че
не бяха осъдени Тодор Живков, Политбюро, ЦК на БКП за държавна измяна и национално предателство.
"Имам предвид двата пленума на ЦК на БКП през 1963 и 1973 г., на които в дълбока секретност е обсъждан въпросът как България да стане 16-а република на СССР. Това стана ясно от разсекретените официални протоколи на ЦК.
Ако бяхме успели да ги осъдим, това ни даваше основание да забраним БКП. Ако бяхме разпуснали комунистическата партия, реформите щяха да бъдат ускорени.
Забранената БКП щеше да се разцепи на няколко крила. Така щяха да се обособят хората със социалнодемократично мислене и да се създадат нормални леви партии. Щеше да има и някакви невзрачни комунистически партии.
От друга страна това щеше да стимулира СДС да работи по-сериозно и за своето развитие, и за решаването на големите проблеми пред страната", преценява днес Желю Желев.
Едвин Сугарев, най-яростният опонент и противник на бившия държавен глава при голямото разцепване на СДС през 1992-1993 г., има друга, но не много по-различна гледна точка.
"Когато нещата опираха до противопоставяне на Тодор Живков, всички бяха заедно, но оттам нататък имаха различни проекти и по различен начин си представяха България.
Според едни у нас трябваше да има социализъм с човешко лице. Според други трябваше да вървим по пътя на Чехия, Германия, Полша...
Тъжното е, че и едните, и другите се провалиха.
България нито стана нормална демократична държава, нито доби статута на социализъм с човешко лице. Стана нещо като корпоративно-олигархична псевдодемокрация", казва в интервю за в. "Труд" пламенният някога трибун Сугарев, който сега се занимава само с литература.
И си спомня за съдбата на първите, които застанаха срещу комунистическата партия: "Онези, които тогава бяха в неформалните групи, бяха най-вече хора на изкуството и науката - писатели, режисьори, сценаристи. Когато се изправиха пред възможността да се превърнат в политическа класа, не всички бяха годни за това.
Тъй като се изисква по-прагматичен натюрел и склонност към компромиси. Постепенно повечето започнаха да се огорчават и отказват. Извърши се смяна на тези първи хора с някаква нова вълна седесари, което не беше особено приятно. А това постави отпечатък върху живота на всеки.
Примерно аз съм поет и държа да бъда такъв. Но всеки път, като четат нещо от мен, хората си казват: "А, това е оня, шантавият политик." Никак не е приятно. Но това е малкият кахър.
По-големият е, че се провалихме.
Това, което искахме - не стана.
А след като са могли в Чехия, Полша и Унгария, значи и ние сме можели.
Сугарев признава, че е изтерзнял още във Великото народно събрание и
след това, когато СДС се разцепи. "Все се надявах нещо да се промени и
нещата да тръгнат. А и не вървеше да си взема шапката и да си отида.
Е, през 1997 г., когато СДС дойде на власт и всички се втурнаха към
нея, напуснах всичко, което може да се напуска - плюс лидерството в
"Екогласност". Но след като се върнах от Индия, с целия си акъл тръгнах
да подкрепям Надежда Михайлова, която беше една от много големите
грешки в живота ми...» признава Едвин Сугарев.
Сугарев коментира днешното състояние на онова, което е останало от СДС: "В България с течение на годините партиите се развиват само в някакво апаратно русло. Важни стават интригите, сплетните, ръчкането с лакти, компроматите. Но настъпва момент, в който деградацията взема връх.
За съжаление тази опция вече е валидна и за двете отломки на СДС - сегашното СДС и ДСБ. Парадоксът е, че там няма хора, които да изглеждат що-годе прилично и убедително, за да станат лидери.
Ако преди 15 г. някой ми беше казал, че Иван Сотиров ще се кандидатира за лидер на СДС, щях да му кажа, че е идиот. Като види сегашните претенденти, човек се хваща за главата.
Казват, че Мартин Димитров бил раково образувание и му липсвали първите 15 г. в СДС. Че му липсват - липсват, но вижте кои са му конкуренти... Я си представете СДС начело с Румен Христов, с Александър Йорданов или нещо подобно. Не виждам СДС какво ще прави. Ще изкара вероятно мандата и ще изгори".
-------------------------------
След поредния разкол в СДС през втората половина на 1992 г., когато накрая пада правителството на СДС с премиер Филип Димитров, депутатът Едвин Сугарев е сред най-яростните обвинители на президента Желев, обявявайки го за рушител на синята коалиция в съюз с Ахмед Доган.
Скандалът е огромен, вицепрезидентът Блага Димитрова, която е съгласна с обвиненията, подава оставка и през април Сугарев обявява гладна стачка с искане и Желев да подаде оставка от поста на държавен глава.
Този акт води до масови и екстремистки протестни акции срещу президента. Няколко души обявяват също гладна стачка - но в подкрепа на Желев. След почти два месеца Сугарев прекратява гладната стачка. Желев остава на поста си...
Източник:
netinfo
