В сяка година хиляди млади хора напускат България, за да следват и работят в Западна Европа. Много от тях не се връщат. Но пък има и такива, които все пак опитват да се развиват професионално и в родината си.
Такава е и историята на Вяра Савова, която е учила и работила в Англия.
Тя завършва С.У. „Св. Климент Охридски“ със специалност „право“ и след това решава да специализира в лондонския университет – SOAS.
„Избрах този университет, тъй като той беше и все още е сред най-добрите университети, предлагащи специалността, към която се бях насочила, а именно права на човека (Human Rights, Conflict and Justice) поради специфичния си и същевременно изключително практичен фокус към материята. Това е едно от малкото места в Европа, където студентите могат да практикуват това, което учат в клиника за права на човека“, споделя 28-годишната юристка в интервю на Силвия Прибиловска за Vesti.bg.
Около 500 000 са неработещите младежи у нас
Германия - най-желаната страна за българските емигранти
В Лондон тя работи в неправителствена организация (НПО) и по проект на Amnesty International, който е свързан със скорошната епидемия от ебола - опит, който не би могла да придобие на никое друго място в света.
От професионална гледна точка, Вяра решава да се върне в родината си. „Със сигурност знаех, че по някакъв начин работата ми ще бъде свързана с България, независимо дали ще съм физически тук или не.
Заради това станах част от „Лечение без граници“ докато все още бях в Англия - първоначално като доброволец, а в последствие като част от управителния съвет“, разказва Вяра.
„България е мястото, с което се чувствам емоционално свързана. Това придава на работата ми съвсем друг смисъл и усещане.“
В момента Вяра работи и по проекти, които са свързани с иновациите.
„Фокусът на работата ми е върху употребата на различни иновативни и технологични методи за правозащитна дейност“, уточни тя.
Вяра смята, че в България човек има възможност да създава проекти в ниши, които са били напълно неразработени преди това и то по начини, които са нови за средата, а това е огромна възможност за всеки.
„Ако имате възможност да учите в чужбина задължително се възползвайте. Това е опит, който учи и калява и който не бих заменила за нищо. Същевременно мотивацията да създаваш положителна промяна в мястото, с което си емоционално свързан – своята родина, е далеч по-голяма.“, категорична е младата юристка.
Даниела Чунчукова е на 24 г. и е от град Пловдив, завършила е своето образование в Англия, Манчестър в „Manchester Metropolitan University“ със специалност „международен моден маркетинг“. Избира да учи там, тъй като модната индустрия е много добре развита.
По време на обучението си, тя започва работа в рекламна агенция в Лондон, но въпреки това решава да се завърне в родината си.
„Първите две години бях твърдо решена, че не искам да се връщам в България. В един момент обаче осъзнах, че не мога да съм далече от моя дом и семейство ми. Също така сметнах, че мога да помогна на родината ни с всичко, което съм научила в Англия, защото определено има много неща, които можем да вземем за пример“, разказва Даниела.
В момента тя работи в маркетинг отдела на голяма пловдивска фирма.
„Когато се върнах от Англия си мислех, че няма шанс да открия работа, която ще ми е интересна, но останах приятно изненадана от позицията, която ми предложиха и самия процес на работа.“, споделя Дани.
Маркетинг специалистът се обръща към всички, които се двуумят дали да се завърнат в родната си страна.
„Тези, които са заминали и не смятат да се връщат, бих им казала, че на първо място ги разбирам. Но в България също има реален шанс да се подобрят нещата", убедена е Даниела.
Държавата ни има нужда от умни и млади хора, които да работят с желание, за да направим родината ни едно по-добро място.“
23-годишният Никола Спасов също е минал по пътя на Даниела. Той завършва „Бизнес и мениджмънт“ в „Salford University” също в Манчестър.
Обича да пътува и с голям интерес е заминал да учи в напълно различна страна от България. Отива във Великобритания с нагласата да се установи там и да се прибира само по празниците.
„С течение на времето, нещата започнаха да изглеждат по различен начин за мен. Втората година заминах да уча в Германия, град Майнц. Смело мога да кажа, че тази една година промени много мисленето и погледа ми върху живота. Сблъсках се с много хора и ситуации, които ми помогнаха да израстна ментално.“, споделя младият бизнес мениджър.
Преди дипломирането си Никола прекарва цяло лято в родния си град Пловдив. Той забелязал положителна промяна в града си и започнал да се замисля дали да не се върне и да се пробва да постигне нещо и в родината си.
„Ясно виждах, че в града ми има промяна и като цяло в държавата има някакво раздвижване, което за мен е изключително положителен знак.“
Ники е намерил работа по специалността си сравнително бързо. „Основната дейност във фирмата, в която ме назначиха е свързана с производство и търговия на различни храни и хранителни материали. Отговарям за работата с чуждестранните ни партньори и също така се занимавам с различни пазарни проучвания и намирането на нови клиенти.“, обясни той.
Никола е категоричен, че трябва да се спре така често срещаното сравнение между какво е „тук и там“.
„Това, което бих казал на всеки, който заминава или вече живее в чужбина, е да не забравя от къде е тръгнал и да се замисли какво е готов да даде на родината си, независимо какво му е предоставила тя до момента“, убеден младият българин.
Всяка година поне 6 хиляди кандидат-студенти заминават в чужбина, за да продължат образованието си. След Великобритания най-предпочитани са Германия, Холандия, Дания и Австрия.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.
