О т 23 февруари започва Великият пост, който е най-строг и най-продължителен.
Той започва седем седмици преди Великден, който тази година е на 12 април. Нарича се Четиридесетница, понеже трае 40 дни, но с него се съединява и седмицата на Христовите страдания, в която се спомнят последните събития от земния живот на Господа, особено Неговите страдания, смърт и погребение. Затова тя се нарича Страстна седмица, т.е. Седмица на страданията.
Великият пост е установен в памет на 40-дневния пост на Иисуса Христа (Мат. 4:2), за да могат в това време християните да се покаят и очистят душите и телата си и по такъв начин да се приготвят достойно за посрещане на най-великия християнски празник - Възкресение Христово.
През целия пост риба се разрешава два пъти - на Благовещение 25 март, (ако не се пада през Страстната седмица) и на Връбница (Цветница).
След Неделя Месопустна се преустановява яденето на месо, а след Неделя Сиропусна - и на мляко, млечни продукти и риба.
В основата на поста е борбата с греха чрез въздържане от храна. Именно въздържанието, а не изнемогата на тялото, затова всеки трябва да съизмери своите сили, своята подготовка и готовност да пости с правилата за спазване на постите, както сочи Православната църква.
Постът е аскетичен подвиг, изискващ подготовка и постепенност. Необходимо е постенето да започва постепенно. Отначало се започва с въздържание от блажна храна в сряда и петък през цялата година. Желаещите да постят трябва да се посъветват с опитен духовник, да му разкажат за духовното и физическото си състояние и да го помолят да благослови поста.
Болните задължително трябва да се посъветват с лекар. Бременните жени трябва да се отнасят много внимателно към постенето. На малолетните деца и пътешествениците се разрешава облекчен режим.
Заговява се (започва се приемането на блажна храна) след дълги пости в празничните дни след литургията, което също трябва да става постепенно.
В Стария Завет има много наредби за поста. Моисей е постил 40 дни и 40 нощи (Изх. 34:28), за да се подготви да получи десетте Божии заповеди. Пророк Илия след строг пост, душевна чистота и голяма ревност за Господа се удостоил да види Божията слава (3Царе 18:4 – 13). Като най-велик и най-строг постник е известен свети Йоан Кръстител. Всички праведници са спазвали в малка или по-голяма степен поста.
През годината има четири постни периода. Първият - най-дълъг и най-строг пост, е Великденският, чието начало всяка година се променя, но винаги започва седем седмици преди Великден. Вторият е Петровият пост, той се мени в зависимост от Великденските празници. Третият е Богородичният пост, който винаги е от 1 до 15 август, когато се празнува голямата Богородица. Четвъртият е Коледният пост - той започва от 14 ноември и продължава до 24 декември - Бъдни вечер, като и на самата бъдна вечер трябва да се пости.
