След Сирни Заговезни вчера, от днес започва Великият пост - седем седмици преди най-светлия християнски празник - Великден.
Това е най-важният и най-продължителният от четирите периода на телесно и душевно въздържание през годината.
Той припомня за 40-дневния пост на Спасителя в пустинята, въвежда в Страстната седмица и в най-великото и чудно събитие - Възкресение Христово.
От днес до Великден лишаваме тялото от животинска храна, месни и млечни продукти (консумират се само растителни храни), така както трябва да ограничим "животинските" страсти и да се противопоставяме на изкушенията.
Християнската църква нарича началото на Великденския пост "предверие на божественото покаяние", или Голяма четиридесетница, през която хората, постейки, се отказват от своите грехове, "очистват се" и се доближават до Христос.
Постът не е просто диета - припомня църквата - а въздържанието от определени храни не е самоцелно.
Идеята е чрез лишаване на тялото да се смири душата,
защото когато пости и се моли, човек се доближава до Бога. Великият пост е време за молитви и покаяние, като подготовката за него започва три седмици по-рано.
Според православната традиция постът е най-строг през първата и последната седмица, особено през Страстната седмица и на Разпети петък, когато не трябва да се приема почти нищо.
Първият ден, през който се разрешава риба, е Благовещение - на 25 март.
Постът обаче не се препоръчва на болни, на малки деца, на възрастни хора, на бременни жени и на кърмачки.
През периода на поста всяка седмица е посветена на някакво събитие или на личност, чиито дела призовават към смирение и покаяние.
През първата седмица ограниченията са по-строги,
а богослуженията - по-продължителни. Тогава се освещава вареното жито, което се приготвя в памет на великомъченика Теодор Тирон и се празнува Тодоровден.
През втората седмица от Великия пост се чества Св. Григорий Палама, който развил учението за поста и молитвата.
Третата седмица е посветена на Светия Кръст, за да напомни на вярващите за страданията и смъртта на Спасителя.
Неделята от четвъртата седмица се посвещава на Св. Йоан Лествичник, написал съчинение за добрите дела, които довеждат до Божия престол.
В съботата от петата седмица се чества Пресвета Богородица, а в неделята - Преподобната Мария Египетска - ярък пример за покаяние.
Съботата от шестата седмица (Лазаровден) на Великия пост е посветена на възкресението на Лазар, когото Христос извел от гроба и върнал към живот.
Шестата неделя (Цветница или Връбница) чества тържественото влизане на Спасителя в Ерусалим в навечерието на еврейския празник Пасха.
През годината има четири постни периода. Първият - най-дълъг и най-строг пост, е Великденският, чието начало всяка година се променя, но винаги започва седем седмици преди Великден.
Вторият е Петровият пост, той се мени в зависимост от Великденските празници.
Третият е Богородичният пост, който винаги е от 1 до 15 август, когато се празнува голямата Богородица.
Четвъртият е Коледният пост - той започва от 14 ноември и продължава до 24 декември - Бъдни вечер, като и на самата бъдна вечер трябва да се пости.
