За какво пациенти се оплакват от лекарите

М�д �д мъж с диабет от Пловдив починал пред спешно приемно отделение, след като чакал 12 часа да го приемат. Не можели да го вкарат в скенера, защото имал наднормено тегло, а персоналът го... подигравал.

На пенсиониран лекар с диабет и начална гангрена пък отрязали целия крак вместо само пръста, защото лечението му било забавено и инфекцията се разпространила.

Това са само два от по-необичайните случаи, получени на горещата линия на Националната пациентска организация (НПО), които досега не са съобщавани публично.

За тях за БоленЗдрав разказа Пламена Узунова, която е приела сигналите.

Най-скандалните вече са описани в медиите

- 42-годишният Милко Михалев от Провадия, чиято ръка бе отрязана след коронарография, и семейството на Гинка и Павел Македонски, което загуби двете си близначета, тъй като проследяващият бременността лекар не забелязал навреме, че едното е починало в утробата.

Най-много оплаквания на телефона имаме от грубо отношение на лекарите към пациентите и размотаване по болниците, разказа още Пламена Узунова.

Хората изпращали и много жалби, които не знаели към кого да отправят. Имало и куп сигнали със съмнения за лекарски грешки, но било много трудно да се докаже какво е станало.

Семейство от Горна Оряховица споделило, че бебето им се родило живо, но се оказало, че има малформации, които не били открити по време на бременността.

Много хора недоволстват, че болниците ги връщат

въпреки представените талони за хоспитализация, разказа още Узунова. Свободното право за избор на лечебно заведение често било "само на теория".

На практика клиники често връщали хората с оправдание, че нямат места, и ги препращали към други болници или пък ги съветвали да се лекуват вкъщи.

Много пациенти оставали в неведение как точно е протекла операцията им - лекарите не им обяснявали какво е направено и какво са показали изследванията, нито какви са прогнозите.

Пациенти се жалвали пред Узунова, че в хирургичните отделения сякаш "ги обслужват като на поточна линия".

Масата оплаквания са за леки в момента случаи,

които обаче все пак могат да се задълбочат и да доведат до усложнения - например пациентът обикаля двама-трима лекари, докато се изясни каква е точната му диагноза.

Поискаха ми 2000 лв. за пирони при ортопедична операция, но после във фактурата не пишеше какво точно са ми сложили, разказал друг пациент. Така нямало гаранция дали не са използвали по-евтини материали от изписаните.

Онкоболни пък споделяли, че лекарствата им, изписани като безплатни с протокол, липсват там, където те живеят. За да си ги набавят, те трябвало да пътуват понякога по 2-3 дни. Понякога аптеката искала медикаментът първо да се плати, за да го доставят, а след това възстановявали парите на пациента.

"Ако получим писмена жалба, я насочваме към отговорния орган – Изпълнителна агенция "Медицински одит" или етичната комисия на Българския лекарски съюз (БЛС).

Ние действаме като посредник

Получаваме отговора и след това го препращаме на хората, като понякога добавяме и съвет какво да правят занапред", описва работата си Узунова.

Нормативният хаос около правата на пациентите е причина за масовото недоволство на хората от системата, смята Станимир Хасърджиев, председател на НПО.

Не само за обикновените хора било много трудно да се ориентират, но и за юристите. Сега правата са включени в Закона за здравното осигуряване, Закона за здравето, има текстове в Конституцията, в рамковия договор между НЗОК и БЛС.

Необходим е един нов закон за пациентите, който да обедини на едно място всичко, смята Хасърджиев.

"Правата трябва да бъдат ясно определени, а също и институциите, които са отговорни за спазването им. Искаме да бъдат предвидени извънсъдебни процедури по решаване на спорове.

Много малко граждани сега дръзват да се защитят в съда

поради всички особености на българската съдебна система - дългото чакане, скъпите процеси и липсата на адекватна медицинска експертиза. Факт е, че експертизите за съда често са неясни и това води до ниска успеваемост на подобни дела.

Не случайно сме на последно място в Европа по доверие в здравната система. Това е израз на пълното отчаяние на хората. Минават 2-3 години преди съдът да се произнесе, обикновено не в тяхна полза", коментира той.

В момента има работна група към комисията по здравеопазване, която дискутира различни възможности да се решат тези проблеми в един нов закон за пациента. В тази група са включени представители на основните страни, ангажирани в здравеопазването, включително и на пациентските организации.