За добрите дела няма пенсиониране

П реди точно две години по това време за Снежанка Йовчева, доктор на икономическите науки и ценен кадър в управление „Човешки ресурси“ на банка с 3600 служители, настъпва моментът да излезе в пенсия…

Полага се да сложим драматична пауза? Добре, ето.

„Какво ще правя аз сега?!?!… Това е въпросът, заради който много хора се страхуват да се пенсионират, наистина. Но аз пък, напротив – никога не съм си мислила, че може да се оставя без работа. Защото… ами, толкова градинки има около блока, които трябва да се почистят,“ смее се Снежи. Сериозно, може да питаш също съпруга ѝ как се ходи на планина с жена, която през две крачки спира да прибере всеки боклук и боклуче в специално помъкнатия за целта найлонов плик.

Снежанка Йовчева обаче прави още един стратегически ход.

„Още в банката участвах в най-различни каузи (по линия на Националната доброволческа програма на УниКредит Булбанк – бел. ред.) и започнах да следя мисиите на TimeHeroes.org. Явно съм се подготвяла. И когато вече наистина дойде моментът на пенсионирането – веднага влязох в сайта, за да потърся с какво мога да съм полезна и да не изпадна в някаква криза.“

Преди да чуем продължението, пълним чашите догоре с мурсалски чай и придърпваме допълнителен стол за друг един доброволец по сърце – Лилия Топалова, преподавател по английски, последовател на Учителя и сестра на Снежи. Докато тя се настанява на стола, ние си записваме с дебели букви ето този отговор на въпроса има ли живот след пенсионирането:

„Всъщност това е прекрасен период! Дай Боже само човек да е здрав, тази възраст е един подарък. Приключил си със задължителната програма, настъпва моментът, в който разполагаш с времето си, и е логично да отдадеш вече това време, сили и енергия на обществото. Удовлетворението е много по-голямо тогава.“

Ето какво още ни разказаха Снежи и Лилия, от първо лице.

- Коя беше първата ти доброволческа мисия като пенсионерка?

Снежи: Попаднах на обява, че фондация „И аз мога“ търси нещо като административен асистент в офиса. Отидох на интервю, харесахме се взаимно и реших, че два дена в седмицата ще помагам там, за да не ми липсва този рутинен режим, който съм имала преди.

Може би 7-8 месеца ходех – каквото ми кажеха, това правех. Знаете колко са разнообразни дейностите в един офис. Освен това се организираха благотворителни базари в подкрепа на децата със специални нужди, което си е сериозна логистика. Един път трябваше например да занеса сама всички постери, картички, тениски и рекламни материали в Сердика Център – то така на думи изглежда лесно, ама… (смее се) няколко пъти се загубих аз в този огромен мол. В крайна сметка всичко винаги завършваше добре, имаше и хубави постъпления, никога не съм срещала негативно отношение от страна на хората по такива базари.

Виждаш ползата от твоите действия. Участвах и на събитията, на които се канеха известни личности – там бях пак като помощен персонал, посрещах гостите, упътвах ги, предлагах информационни материали.

- Знаем, че си била доброволец и в склада на Българска хранителна банка?

- Снежи: Първо се включих в инициативата „1 кг доброта“ чрез клуба на доброволеца в нашата банка. Тогава за първи път научих за Българска хранителна банка. След като се пенсионирах, започнах сама да търся техни дейности и реших периодично да доброволствам в склада – там се сортират дарени храни, плодове, зеленчуци за хора в нужда.

Да чистиш чували лук може да не е най-приятното и даже доста люти, но като знаеш, че правиш нещо полезно, удовлетворението е голямо. Освен това си заедно с десетина други доброволци и винаги има шанс да се свържеш с нови и интересни хора.

Завързваш един кръг от приятелства и те си остават, дори временно да прекъснеш. Повечето са все млади хора, между другото, навсякъде където съм ходила, обикновено съм правила впечатление с бялата си коса (смее се). Но ето – в склада на хранителната банка срещнах една по-възрастна жена. Тя всяка седмица ходи там.

- А на тази снимка с кого си?

- Снежи: Това е Николай от Дома за слепи хора до Южния парк. Всяка събота сдружение “Диамантено дърво” организира доброволци, които да ги придружат на разходка в парка, защото те не могат да излизат сами. Със сестра ми се включихме миналия месец.

Аз взех под ръка Николай, той е загубил зрението си преди четири години. Много дружелюбно ме прие и имах удоволствието да си говорим с него… ами, много смислено. Той осъзнава, че всяко нещо се случва с някаква цел в този живот и всъщност вижда плюсовете на това, че в момента е незрящ, че има възможност да размишлява върху живота, да учи нови неща.

Той е много активен, ходи на различни курсове… Беше много откровен с мен и всъщност си разказа живота. Като си тръгнах накрая, си казах, ами, аз сега все едно прочетох една книга! Излизам от това преживяване наистина обогатена, защото този човек е един жив роман…

- Лилия: Абсолютно същото бих казала и аз. Чудесно беше. Аз придружавах Даниел, който от самото начало ми каза, че не му се ходи много-много, искаше да отидем само до една пейка наблизо, за да се прибере после бързичко да гледа мач. И така, седнахме на тази пейка с Даниел и не престанахме да си говорим, веднага се получи, толкова общи теми намерихме. Той ми разказваше житейската си история, която на мен ми беше много интересна, на него пък му бяха интересни нещата, които аз знам. По едно време се опитах даже да го спечеля за вегетерианството (смее се).

- Имате ли любима доброволческа мисия?

- Снежи: Аз поначало предпочитам неформализираното доброволчество. Например, ето моя блок – 19 етажа, 400 души, колкото едно село. Отношенията между съседите не бяха никак добри. И аз реших, че трябва да направя нещо за този блок. Казах, че ставам касиер доброволно, без заплащане, както беше дотогава.

И използвах възможността да променя някои порядки. Освен че въведох нова организация за събиране на членския внос, имам вътрешното усещане, че допринесох и отношенията в блока да се променят. Касиерът по принцип е човекът, при когото хората идват и си изказват мъката. А повечето хора живеят с чувството, че са лъгани, крадени, идват озлобени… Много зависи дали и как ще им влезеш в положението. Пък и то не е само да събираш членски внос – това са едни таблици, едни бюджети, контролна комисия, отчети… Има много работа зад тази, която се вижда. Аз тогава още бях в банката, ама правех всичко за блока с такова желание, че не ми тежеше изобщо. В началото имаше искри на напрежение, пламък, но огънят постепенно утихна и моето лично усещане и удовлетворение е, че тези две години бяха много полезни.

- Лилия: Аз съм учител, моята кауза е образованието. За мен най-уязвимите, най-имащите нужда от помощ, са тези млади хора, които са по улиците и не могат да завършат училище. Образованието е това, което наистина дава свобода. Да имаш диплома, значи, че може да кандидатстваш за работа.

Иначе много лесно ставаш плячка на наркодилъри, на бързи кредити, затъваш… Дали ще получи диплома, за едно такова същество от бедно семейство, е въпрос на живот и смърт… И ние, учителите, можем да помагаме с това - не само в образователната система, изобщо. За мен беше щастие, че можах да съм полезна по този начин за едно семейство с девет деца. И мисля, че всеки може да помага според времето си, според възможностите си, според желанието си. Както Далай Лама казва: „От егоизъм бъдете добри.“ Това е пътят. Това е заложено в човека.

Открий твоята кауза на TimeHeroes.org или на Телефона на доброволеца – 0700 80 082.

Автор: Елена Друмева