В Европа вече няма място за тоталитарни режими

И�о �орията е неумолима и събитията от последните няколко дни и часове доказват, че в днешния 21-ви век, както и в отминалия 20-и век, няма място за тоталитарни режими.

Това каза председателят на Народното събрание Цецка Цачева на поклонението пред паметната плоча на жертвите на комунизма в градинката пред НДК по повод на Европейския ден на жертвите на тоталитаризма.

Цачева каза по повод събитията в Триполи че всеки един диктатор като Муамар Кадафи трябва да бъде справедливо и цивилизовано съден, за да понесе отговорност за деянията си такива, каквито бъдат доказани.

Председателят на парламента отбеляза, че днес се отдава почит на хора, градили България, които са станали жертва на политическо противопоставяне и на несъвместимост на идеи. Недопустимо е да се дават жертви заради политически идеи, заяви г-жа Цачева.

Европейският ден на жертвите на тоталитаризма се отбелязва за втори път в България, напомни народният представител от СДС Лъчезар Тошев.

Трябва да бъде създаден Институт за запазване на българската национална памет,

заяви Андрей Ковачев, председател на българската делегация в групата на ЕНП (ГЕРБ) в Европейския парламент.

"В България е много важно най-накрая да има обективен прочит на най-новата история. Това е нашият проблем, който за съжаление засяга нашето съвремие - не сме обединени в това каква е историята", каза Ковачев.

Той заяви, че историята е "такава, каквато е. Фактите са такива каквито са, няма ляв или десен прочит на историята. Трябва да има обективен прочит на историята".

"Затова ние искаме да има в България един Институт за запазване на българската национална памет. Надявам се, че с българското Народно събрание това ще се случи в най-скоро време. Надявам се наистина ние да имаме общ прочит, обективен на нашата история и тя повече да не ни разделя", категоричен бе евродепутатът.

Датата 23 август е избрана, защото на нея през 1939 г. е бил сключен коварният пакт за ненападение между тоталитарните режими на Сталин и Хитлер.

През 2008 г. Европейският парламент обяви Европейски ден за възпоминание на жертвите на престъпленията на сталинизма и нацизма, за да се запази паметта за жертвите на масово депортиране и изтребление от страна на двата режима.

В гласуваната тогава декларация се подчертава, че пактът Молотов-Рибентроп, сключен между Съветския съюз и Германия, е разделил Европа на две сфери на влияние чрез своите секретни допълнителни протоколи. Последвалите масови депортирания и убийства, извършени от страна на сталинизма и нацизма, спадат към категорията на военните престъпления и престъпленията против човечеството.

Съгласно международното право срокът на давност не се прилага по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството. Членовете на Европейския парламент подчертаваха също така, че в Европа е слабо известно влиянието и значението на съветския режим и окупация върху гражданите на посткомунистическите държави.

На 19 ноември 2009 г. българският парламент прие 23 август да бъде обявен за Ден за памет на престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и други тоталитарни режими и за почитане на жертвите им.

На поклонението, което беше организирано от Столичната община, присъстващите почетоха с едноминутно мълчание паметта на жертвите на тоталитарни режими и поднесоха венци и цветя пред паметната плоча.

На тази плоча пише: "Поклони се, българино. В тази стена е вградено страданието на нашия народ. Нека споменът за невинно пролятата кръв гори сърцата ни като вечен огън. Нека миналото да не се повтаря".