В епицентъра 4 месеца след 22 май

Още при слизането си от колата на БЧК  чуваме: "И много да внимавате колко и на кого!".

Дошли сме в пернишкото село Мещица, където беше епицентърът на земетресението на 22 май. Тук сме на журналистическа обиколка, организирана от БЧК  заради кампанията за събиране на пари за сглобяеми  къщи за най-пострадалите, и една от възрастните жени там ни е взела за служители на организацията.

Иначе хората в Мещица са показали, че могат да се справят с проблеми: сами са събрали средства, за да си купят камбана и да я сложат преди година на мястото на открадната от църквата им от някой неизвестен. "Като вземем пенсиите и ей тука пускахме по малко, в каса пред кметството", разказва възрастна жена.

След труса пък има и две чисто нови сглобяеми къщи - собствениците им са ги вдигнали със свои средства. Голяма част от жителите на селото, които са около 1 000 души, са пооправили разрушените си постройки.

Има обаче такива, които не успяват.

Те трудно са се справяли с живота си и преди това, но сега наистина трябва да им се помогне (виж фотогалерията).

Ефросина Йорданова е инвалид на 67 години, почти глухоняма. Може да говори, но не чува въпросите ни. С 39 години трудов стаж е, но има само един имот в окаяно състояние, с полусрутена неизмазана къща, която също очаква своя багер, иначе е опасна за жената след труса.

Тя живее във фургон, защото няма къде да отиде, но през зимата той не може да я спаси от студа. Получава минимална пенсия и състоянието й е отчайващо.

Сред най-тежко пострадалите е Снежанка Христова, която също е сама - с над 90% инвалидност е, посреща ни, подпирайки се на две патерици. Единственият й сродник е по-възрастен братовчед, а къщата й, построена преди повече от 62 години, се е напукала така, че дори на пода зеят дупки. Таванът също е напукан, мазилката по стените се е олющила.

"От никъде нищо не съм получила, получила съм тези 325 лв. и 250 от ГЕРБ. При мисълта, че може да се срути, зимата аз сама няма да мога дори да изляза отвън", казва жената.

Тя е спретната, подобно на къщичката си, и буди възхищение как при физическите си недъзи успява да удържи вниманието на хората около себе - без да хленчи и без излишни приказки.

За още един човек зимата се очертава тежка, стига да я изкара. 80-годишният бивш миньор и санитар в пернишката болница, пенсиониран по инвалидност - Велин Гигов. С днешните си 197 лева пенсия той все още живее в почти разрушената си къща. Тук вече не е пипала женска ръка, защото живее сам, с изключение на дните, когато на гости му идва безработният му племенник, от което картината не става много по-добра. И тук трябват средства, повече от еднократните помощи.

В подобна ситуация е Трояна Стефанова. Тя живее във фургон с 40-годишния си син, след като собственият им дом, също строен през 50-те години на миналия век, е пострадал. Тя разказва:

"Когато беше земетресението през нощта, ставам и до мен падна от мазилката, викам:

"Павелчо, къщата ни пада".

Днес фургонът, в който е настанена, няма ток. Предстои и изкопаване на тръби, за да го свържат с канализационната и водоснабдителната мрежа.  "Поне съм спокойна, че нощем сградата няма да се срути върху тях", казва дъщеря й.

Дворът е изпъстрен с цветя, но ако мебелите бъдат изнесени от полусрутената постройка, ще се развалят от дъждовете и влагата. "Не искам да я бутам, ако имах някъде нещо къщичка или поне сглобяема, каквото и да е, ще я съборя", споделя Стефанова. Във фургона има място само за масата и леглото.

"Нито имаме решение, че са отпуснали някой лев, с тези 300 лв., които взех, купих ламарина, сайвант да си направя. Вече не знам какво да мисля, какво да говоря, като са ми вързани ръцете. Ако имам парите, ще изкопая основите, да засипя, да сложим нещо. Но нямам", допълни възрастната жена.