У чениците от 11 до 15 години страдат от силно главоболие, съобщи доц. Антоанета Христова, позовавайки се на данни от проучване на Института за изследване на населението и човека към БАН заедно с европейска изследователска група. Анкетирани са 6600 българчета в цялата страна.
Особено засегнати от негативната тенденция са момичетата. Най-вероятната причина за това са бедността и социалната изолация, както и стресът в училище.
Христова се позова на международно изследване на ИИНЧ, проведено сред 41 държави.
Оказва се, че българските ученици са на 13-о място по оплаквания от главоболие всеки ден или поне веднъж седмично.
Според данните всеки пети съобщава за проблеми със заспиване, около 20 на сто твърдят, че са подложени на инцидентен тормоз от съучениците си извън училище, а почти всеки 10-и признава, че участва в системен тормоз 2-3 пъти в месеца.
По думите на Христова това налага почти в прав текст връзката между методите на образование и неврологичните оплаквания на учениците.
Основният проблем на образователната ни система е в сблъсъка между директивния начин на преподаване и изследователския дух на учениците, заяви още специалистът.
Доц. Христова изнесе данни от проучване на института, според което над 80 на сто от тийнейджърите опознават света и решават проблеми, използвайки емоциите си, активното включване в това, което вършат, и личното си отношение към хората, свързани с поставения проблем.
По думите на доцент Христова подходът на възрастните е точно противоположен с доминираща необходимост от логика, ред и структура при разбирането на проблема. Според нея тези резултати кореспондират с изнесените тревожни резултати от проучването PISA, свързани с готовността на учениците да решават проблеми.
Доц. Христова призова към спешна промяна в методологията на преподаване, която в момента е изцяло ориентирана към структурирано учене, а не такова, което да използва потенциала на учениците - активността, действеността, емоцията и интуицията им.
Според учените от БАН преподаването е сухо и скучно.
"Методите не включват използване на положителни емоции, въображение и интуиция, които са силните страни на децата“, подчерта доц. Христова.
Друго изследване пък - на Националния център по обществено здраве и анализи, също оповестено вчера, сочи, че над половината деца у нас са пасивни пушачи. Анкетирани са близо 3000 родители на деца от 3 до 5 г.
Най-често в семейството има един пушач. Една четвърт от малчуганите живеят с двама пушещи родители, а 5% са под един покрив с 3-5 пушачи.
Най-разпространеният начин, по който възрастните ги пазят от вредния дим, е пушенето на балкона, показва проучването.
