Решено беше също да се организират
предупредителни протестни действия на 7 април
под наслов "Ден на здраве - ден на протест".
БЛС не приема въвеждането на задължителна здравна карта. Взето е решение, с което се иска денационализиране на НЗОК с прозрачно управление на трипартитен принцип (организации на работодатели, профсъюзни организации и пациенти).
Отделяне на бюджета на НЗОК от консолидирания държавен бюджет и гарантиране на неговата цялост и неприкосновеност, както и държавата да изплаща задълженията си към бюджета на НЗОК, са също част от исканията, подкрепени от делегатите.
Друго решение на събора е да се настоява за премахване на делегираните бюджети в болничната и лимитите в извънболничната и болничната помощ, с въвеждане на ясни и точни правила за регулация на медицинските дейности, отговарящи на медицинската целесъобразност.
Лекарите настояват за ясни и конкретни, съгласувани с БЛС и обществото, стъпки и правила за реформата в здравеопазването, конкретен план за финансиране и ускорена специализация на лекарите, допълнително отпускане на места за специализация.
За здравеопазване трябва да намерим допълнително 220-260 млн. лева,
заяви премиерът Бойко Борисов пред делегатите.
Борисов е първият министър-председател, който отива на подобен лекарски форум.
Той съобщи, че до 24 март за здраве са заплатени 430 млн. лв. "На 26 март сме наредили допълнително 24 млн. лв. за първична и специализирана помощ, на 29 март допълнително ще се наредят 13 млн. лв. за диагностична и дентална помощ и така към края на март всички дейности за допълнителна помощ, извършена през февруари ще са заплатени, каза премиерът.
И добави, че на 30 март ще бъдат наредени за изплащане 30 млн. лв. за болнична помощ, с което дейността за януари да е напълно заплатена.
"Ще дисциплинираме държавата, ще спрем течовете и тогава - и 50 хиляди да получават лекарите, ако са добри лекари", каза Борисов.
Той напомни пред форума, че "има компании, които не носят приходи, а само теглят пари от бюджета".
"БДЖ не внася нито 1 лев в бюджета, а е само на дотации. Там водим само социална политика. Там 329 милиона лева трябва да намеря, за да се налеят в нещо, което нито се реформира, нито работи. Да запитам: ако не намеря пари, какво правя с тези 35 хиляди души, които работят там?
Вие искате да има пари и да дойдат при вас, а с другите какво става - не ви ли интересува?", каза Борисов.
Премиерът обеща, че ще положи усилия плащанията към лекарите да станат ритмични.
Доплащането в специализираната извънболнична помощ ще бъде доброволно
заяви пред журналисти председателят на Българския лекарски съюз Цветан Райчинов.
Ако пациентът желае да отиде директно на специалист, ще трябва да доплати стойността на прегледа, за да получи директен достъп, а ако няма възможност, ще чака за болничен лист, посочи Райчинов.
Министърът на здравеопазването Божидар Нанев обясни, че въвеждането на доплащането все още се обсъжда. Тъй като системата има хроничен финансов недостиг, започваме да обсъждаме дали в специализираната извънболнична помощ да има допълнително доплащане като част от дейност на прегледа, каза министърът.
Това означава, че ще има контрол и пациентът също ще има участие. Ще обсъдим какво може да поеме касата от тези пари и какво може да понесе обществото и дали да бъде въведено за всички категории граждани или да има такива, които са освободени, посочи Нанев.
Според него, ако това се въведе ще има по-свободен достъп до специализираната помощ, ще се освободи ресурс от касата за повече прегледи, а тази част ще се допълва с пари от пациента.
При въвеждането на потребителска такса за всички категории хора не говорим за тази от 2,40 лв., а за тези прегледи, които се извършват от специалисти от извънболничната помощ, добави министърът.
Министър Нанев каза, че реформата в болничната помощ е обвързана със Закона за лечебните заведения, който предстои да бъде разгледан на второ четене в Народното събрание.
Участници във форума отбелязаха, че виждат волята на премиера, но не са сигурни, че капацитетът е около него. Те апелираха да не се правят необмислени стъпки в здравеопазването и коментираха, че поставяне на таван на заплатите намалява данъците, които се внасят, оттам намалява и покупателната способности на лекарите.
Последвайте ни
