TimeHeroes.org e платформа за доброволчество, където човек (или организация) в нужда може да поиска помощ или обратното – някой с желание да помогне може да предостави част от времето си и способностите си за добра кауза.
"Правенето на добро не е саможертва. Доброволецът не е някакъв мъченик.
Правиш добро и за себе си, за свое собствено удоволствие – и го правиш по начина, който на теб ти носи позитиви – чувстваш се по-добре, подобряваш своята среда, правиш неща, които на теб са ти присърце.
Няма особена философия тук, а и не трябва да има", казва специално за Vesti.bg Алек Андреев, един от основателите на Timeheroes.
Като цяло нашата цел е да покажем, че доброволчеството е забавно, а не е някакво чистене или мръсна работа, която никой не иска да свърши, добавя той.
"Започнахме през 2009 г. Мислех за нещо такова, оказа се че и Яна (Бюрер-Тавание, друг член от екипа на сайта) си е мислела нещо подобно и така се запознахме. Има различни кампании, които събират пари за благотворителност – например DMS, "Българската Коледа" и пр.
Мислехме, че вместо да предоставят пари, хората
могат да предоставят от собственото си време, за да се реши някакъв проблем.
Това ще ги ангажира лично, а и ще станат "посланици" на каузата", споделя Алек.
Питам го какви са условията и как човек може да си пусне собствена мисия.
"Единственото условие е все пак мисията да бъда смислена, да помага на някого. Имаме си ясни правила дали мисията става или не. Екипът ни има контрол върху това кои мисии пасват и кои – не.
Всяка кауза минава не просто през редакция от нас (за да бъде по-ясна), но и през допълнително уточняване: за нас е много важно да е казано много ясно какво ще се прави, защо, какво се очаква, какво е нужно.
Един от основните проблеми на доброволчеството е, че обикновено няма ясна представа какво се иска от доброволеца и какво може самият той да очаква от задачата. Като сме успели да изясним това предварително, имаме гаранция, че отзовалите се са готови да свършат точно работата. Така и организаторите са щастливи, и доброволците.
– Как се организира една мисия?
– Ами, ето един пример: едно момиче, което живее до Южния парк в София решава, че паркът е много мръсен и иска да го почисти. В началото е почти сама в това нещо, няма организация и пр. Създава си мисия в сайта, описва как ще станат нещата – къде, в колко часа, предупреждава желаещите да си носят чували и ръкавици. Качва мисията, ние я популяризираме... И после дойдоха около 40 човека, които изчистиха парка. Те дори никога не са се събирали на едно място, не са се запознавали, неформално е станало всичко.
Само каузата трябва да е смислена и начинанието да е осъществимо. Защото ако е нещо супер грандиозно, може да е трудно.
– А секцията за таланти – тя какво представлява?
– Идеята е, че мисиите са за по-масови неща: например, трябват ви десетима души за нещо. А може пък на една фондация, да речем, да ѝ трябва програмист, за да ѝ направи сайт, или цигулар да свири на някакво събитие.
– Каква е мотивация на доброволците?
– Мотивацията си я има у хората, ние само им помагаме да я реализират. Мислим си, че има много хора, които искат да правят добро, но не знаят какво конкретно да сторят.
Защо някой би искал да стане доброволец? Защото е правилното нещо, защото ти носи лично удовлетворение – че си направил нещо добро, защото имаш скучна работа и искаш да правиш нещо по-интересно... Много са причините.
Най-вълнуващите ни мисии са от малки фондации или неформални организации, които правят нещата от сърце...
– Спомняш ли си някоя особено странна мисия?
– Една от странните мисии беше още в началото, когато пускахме сайта, по време на протестите срещу ACTA. Боян Юруков тогава измисли вместо да ходиш да протестираш, да даряваш кръв: даряваш кръв, снимаш се и качваш снимката с хаштаг срещу ACTA.
Други важни каузи са тези, помогнали за спасяването на някоя организация. Ето пример: има една английска библиотека, частна, в София – собствениците са си купили всичките книги, обзавели са мястото, трябвал им е персонал, който да управлява библиотеката. Но хората не са били сериозни и собствениците са започнали да се отчайват. После са си пуснали кауза в TimeHeroes и вече са се записали към 300 човека. Библиотеката вече функционира на доброволчески начала.
– Имате ли някаква общност, която се е оформила около сайта?
– Има много хора, които участват в повече от една мисия, поне 40-50% са. Една от бъдещите ни цели всъщност е да обединяваме доброволците.
– Доброволчеството може би не е добре организирано у нас?
– Вярно. Това е въпрос на култура на първо място. В Дания, например, процентът на участие в доброволчество е 120, т.е. всеки е участвал, и то в повече от едно нещо. У нас това не е така – някъде около 10 e процентът, а освен това става дума само за млади хора. Възрастните са много по-малко активни.
Ние искаме да се развиваме в тази посока – да разширим обхвата на хората, които участват в доброволчески акции. Мислим си да направим специално подбрани мисии за възрастни хора и за деца. Мислим също и да имаме нещо като кол-център за възрастни, които не се оправят добре с интернет, така че те да могат да получат информация.
– А какъв е профилът на доброволците?
– Предимно студенти от горните курсове, хора до 30 години. Има много повече жени, отколкото мъже.
– А при мисиите има ли никаква тенденция – например да има много мисии, свързани с бежанци или с бездомни хора, или пък с деца...
– Ние безспорно имаме широк фокус, но има и тенденции. Имахме с няколко партньорски организации мисия за събиране на дрехи за сирийските бежанци и тя беше най-популярната ни кауза. Получи се доста добре.
– Как се случват нещата в София и извън нея?
– В София – супер. Извън София имаме проблем. Там не успяваме много добре да стигнем до хората само чрез интернет. Тепърва мислим различни варианти.
Търсим например "посланици", които са социално ангажирани в дадения град и могат, да речем, да организират местни каузи, както и да набират доброволци от града.
– Какво планиране за в бъдеще?
– Хората ни приемат добре, радват ни се. За в бъдеще искаме да се развиваме извън София повече, искаме да имаме повече каузи от отделни хора, както и каузите да са по-локализирани. Т.е. искаме да насърчим микрообщностите – дори и да ги няма, можем да помогнем да се създадат. Идеята е мисиите да са още по-малки на местно ниво.
