Свещеник Тодор Грозданов от Канада: България върви надолу

К огато пристъпва в църковния двор на българската църква „Свети Иван Рилски” в канадското градче Ниагара Фолс - Онтарио, свещеник Тодор Грозданов чува грохота на Ниагарския водопад. И тази природна стихия не го плаши, нито смущава молитвите му, които често са насочени към доброто на България, на децата, на родното му с. Дръмша.

От повече от половин век той е емигрант в Канада, тази година навършва 90 години, но още служи в храма, а по църковни празници - задължително. На тази възраст мнозина се предават, но не и този човек, който сам тръгва срещу неволите и от млад решава да победи обстоятелствата, които не са били ласкави към него. Патриот, духовник, истински родолюбец, със съпруга от Егейска Македония, той никога не осребрява стремежа си към справедливост, не нарушава и човешките норми на морал. Затова не е от богатите ни сънародници зад граница, но пък се радва на достойни наследници - ученолюбиви и съвестни граждани.

Два случая са показателни за жилавия характер на Тодор Грозданов: първият път е, когато наш посланик чрез манипулации се опитва да наложи ново настоятелство на храма и свещеникът му показва вратата, а вторият – когато емигранти от „новите българи” искат да продадат декарите земя под и около църквата, купена с лични средства на миряните, които са изпълнили мечтата си да имат наш храм за вечни времена. И този път се срещат с безпрекословната решителност на свещеника.

Иначе Тодор Грозданов е помагал на много българи да се установят в Канада, като свещеник и като човек, който съпреживява тревогите на новите емигранти. Днес смята, че повечето от хората, на които е подавал ръка, се подчиняват на поговорката: изтъче си платното и ритне кросното. Оказва се, че част от тях са се устремили само към парите, към битовото устройване и съвсем не ги е грижа на потребностите на душата. Сред тях има много деца на бивши комунисти от номенклатурата, които пристигат в Канада с пълни банкови сметки и не се отказват от придобивките си в България. С една дума – алчност. За сметка на това има други българи, които са за пример с труда си и са уважавани от канадците като съвестни граждани. Те са и сред най-ревностните пазители на българската традиция в храма.

Ето и разказа пред БГНЕС на свещеник Тодор Грозданов, който живее в канадското градче Ниагара Фолс, но от няколко дни е на гости в България при близките си:

Когато станаха промените през 1989 г. ние, българските емигранти, мислехме, че страната ни ще се оправи, ще тръгнем нагоре, а сега виждам как затъвате все по-надолу и по-надолу. Мисля, че политиците са причината. Сега съм тук, в София, знам, че България е бедна, на последно място по този показател в ЕС, а ресторантите в центъра са пълни с хора. Не мога да си обясня това. Преди 7 години, когато бях тук отново, ми се струваше, че страната беше по-добре.

Как цяло българско село избяга в Испания

Българите – третата най-голяма имигрантска група в ЕС

Един българин с повече пари, отколкото може да изхарчи

Напуснах 1949 г. нелегално България, застрашаваше ме лагер в Белене, ако не бях избягал от страната, защото бях николапетковист и защото не скривах привързаността си към православната религия. Попаднахме 4 души в лагер в Югославия, разпитваха ни, после сформираха бригада от такива политически бегълци като нас, работихме, колкото да си изкараме хляба. Следващата ми спирка бе във френската зона в Австрия, защото, ако бях попаднал в руската щяха да ме върнат в България. Бях вече с бежански статут и имах избор да отида в Австралия, Нова Зеландия, за Куба… Избрах Канада – още помня датата, когато стъпих на тази земя - 11 септември 1950 г. Бяха трудни години, не знаех език, нямах пари, но бях млад, на 24 години.

Мисля, че на сегашните емигранти им е по-лесно, тогава бяха много драматични времена. Нямахме нищо. Започнахме от нулата. Работих всичко, а по това време си намерих и жена, за която се ожених - Кераца, викаха й Лаца, от Егейска Македония. Баща й имаше ресторант, в който работех и аз.

Българската диаспора в Канада е много разнолика. Често се делят, карат се, затова нямаме вече дори радио на родния език, за разлика от сърби, македонци. Има хора с образование и култура, които са истинска гордост за нас и други, които гледат да откраднат, да измамят, правят го дори в църквата ни. Нямат срам. Около църквата ни има много добри семейства, които уважават църковните ни празници. И с тях направихме всичко възможно да имаме само наша, българска църква – „Свети Иван Рилски”, която да е на подчинение на българския Свети синод. Така е вече от повече от година.

България изгуби 2 милиона души народ през последните 26 години, много от тях напуснаха страната и дойдоха в САЩ и Канада. България върви надолу, защото нямаме политици, продадоха цялата индустрия за дребни пари, искаха да унищожат селото – ето, направиха го. Жалко е, чедо…