С тефан Ив. Братованов работил в началото на XX век за кратко като учител в училище „Св. св. Кирил и Методий" в Севлиево, където се сблъсква с „въпиющата нужда от библиотека при това училище". Така през 1930 г. в изпълнение на „отдавнашното си желание" предоставя на училището 2061 тома детска литература и ръководства за учителите. На 15 юни същата година учителският съвет приема дарението и поставя началото на детска библиотека, наречена на името на своя основател Стефан Братованов.
Инициативата намира последователи и сред други благодетели, между които и пълномощният министър на Чехословакия у нас Прокоп Макса. Книжният фонд бързо нараства. През 1936 г. вече възлиза на 1447 тома на стойност 29 852 лв. и обслужва не само ученици и учители, но и други граждани.
Насърчен от успеха на библиотеката, Стефан Братованов решава да създаде при Министерство на народното просвещение специален паричен фонд, който да финансира нейното системно попълване и бъдещо развитие. Нарича го на името и в памет на своите родители Радка и Вацо Братованови.
На 29 март 1936 г. дарява облигации от Българския държавен заем (1923) с номинална стойност 40 хил. лв., от чиито приходи да се набавят и подвързват книги. Волята му е, когато капиталът на фонда се увеличи и достигне 100 хил. лв., с годишния приход приоритетно да се задоволяват нуждите на детската библиотека при у-ще „Св. св. Кирил и Методий". По решение на учителския съвет остатъкът да се използва за купуване на книги за читалище „Развитие" в Севлиево или за награди на ученици с примерно поведение и висок успех от същото училище, независимо от имотното им състояние.
Фондът е учреден на 20 април същата година със заповед на министерството и се управлява от него.
В отговор на растящия интерес към библиотеката, на 8 декември 1938 г. Стефан Братованов добавя още 10 хил. лв. към основния капитал. През 1940 г. поставя условие половината от приходите на всеки две години (през една) да се капитализират, за да се даде възможност фондът да надхвърли 100 хил. лв., след което лихвите и приходите във фонда да се отпускат всяка година в пълен размер като дарения. Със заповед от 19 септември същата година Министерството регламентира настъпилата промяна. Тъй като читалище „Развитие" не оползотворява предназначените за него средства от фонда, през 1942 г. Ст. Братованов предлага сумите (в размер на 1000 – 2000 лв.) по решение на учителския съвет да се предоставят на Дружеството на детските писатели за награди на „най-хубавите книги за деца и юноши – разкази, приказки, романи, биографии, стихове, нотирани песни, пиески и оперетки". С последвалата нова заповед на МНП от 9 март 1943 г. окончателно са оформени целите на фонда – за поддържане на детската библиотека при училището, за премиране на отличили се ученици и за награди за детска литература.
Благодарение най-вече на приходите от фонда библиотеката се разраства. През учебната 1939/1940 г. тя притежава 1938 тома на стойност 36 377 лв., като през същата година главно със средства от фонда са купени 236 книги за 4947 лв. С помощта и на други дарители, както и с финансова подкрепа на МНП, към учебната 1941/1942 г. библиотеката има вече 2386 тома на стойност 43 282 лв., а към 1944 г. – 2972 тома на стойност 76 510 лв.
През 1944 г. се появява и първата публикация от замислената поредица с детска литература. Това е книгата „Един приятел на малките", посветена на Стефан Братованов. Създаден е и специален отдел в библиотеката – „Духовната култура на Севлиево и околията", профилиран да събира произведения на автори от региона.
По думите на детския писател Никита Николов тя се превръща в „образцова детска библиотека, единствена в България, която е гордост за нашия град". Стефан Братованов непрестанно се грижи за нея и през 1940 г. успява да издейства от МНП 80 хил. лв. за строителство на отделно помещение в двора на училището. Същевременно фондът отпуска и първите си премии за детска книжнина. Награди получават Стефан Мокрев за „Дечко Палечко и Петлето Клечко", а след него и Ран Босилек.
Фондът е закрит през 1948 г. с вливането на фонд „Завещатели и дарители" при МНП в държавния бюджет.
Историята на фонд „Радка и Вацо Братованови" е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г.".
Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.
