Мащабни протести срещу високите разходи за живот и кризата в образованието прераснаха в насилие и грабежи в цяла Франция, което доведе до политически трус в правителството. В отговор на безредиците, президентът Еманюел Макрон отказа да приеме оставката на вътрешния министър Лоран Нунес, като му възложи да реформира подходите за справяне с насилието.
През уикенда повече от половин милион души излязоха по улиците на френските градове, за да изразят недоволството си от нарастващите цени на горивата и храните, както и от влошаващите се условия във френската образователна система. Протестите, които първоначално започнаха като мирни демонстрации, бързо ескалираха в сблъсъци, палежи и вандализъм в градове като Париж, Марсилия и Лион. Демонстрациите бяха предизвикани от комбинация от фактори, включително инфлацията, която достигна най-високите си нива от десетилетия, и системни проблеми в образователната система, които водят до препълнени класни стаи и недостиг на учители.
1200 арестувани, горящи сгради, и 150 ранени полицаи: Протестите във Франция прераснаха в погроми
Мащаб на насилието и отговор на властите
Според данни на френското Министерство на вътрешните работи, цитирани от Al Jazeera, по време на протестите са арестувани над 2300 души, а близо 1000 полицаи и жандармеристи са били ранени. Сред протестиращите също има пострадали, като един демонстрант е загубил ръката си след експлозия на полицейска граната за контрол на тълпата. В Марсилия, според местни медии, протестиращи са нахлули в кметството и са ограбили магазини, а в Лион е бил подпален местният туристически офис. Щетите, нанесени на обществена и частна собственост, се оценяват на милиони евро, като много бизнеси бяха принудени да затворят врати временно или за постоянно.
Вътрешният министър Лоран Нунес призна в понеделник, че полицията е „загубила контрол“ по време на протестите в някои големи градове. Той заяви, че е имало „липса на предвиждане“ при разполагането на силите за сигурност, чийто брой от 60 000 души се е оказал недостатъчен за справяне с мащаба на безредиците. „Предвид причинените щети, беше редно да подам оставката си“, каза Нунес, цитиран от медиите. Той добави, че е необходимо преразглеждане на тактиките за управление на масови безредици и по-добра координация между различните служби за сигурност.
Политически последици и корени на недоволството
Президентът Еманюел Макрон обаче е отказал оставката, като според изявление на Елисейския дворец е наредил на Нунес да остане на поста си, за да гарантира командната верига в силите за сигурност и да ръководи процеса на реформиране на подходите за справяне с насилието. Макрон също така е поискал да се предприемат „всички необходими стъпки за гарантиране на прозрачност относно провалите в планирането и разузнаването, довели до насилието“, се посочва в доклада на Al Jazeera. Грабежите са продължили и в неделя, като само в Париж са били атакувани около 30 магазина, което кметът Еманюел Грегоар определи като „непоносими“ сцени, които подкопават обществения ред и сигурност.
Макрон: Ще бъдем безпощадни към рушителите
Настоящите събития не са изолиран инцидент, а кулминация на седмици на протести, водени от гимназисти. Студентите демонстрираха срещу препълнените класни стаи, недостига на учители и недостатъчното финансиране в образованието, превръщайки се в най-голямото младежко протестно движение в страната от години. Към тяхното недоволство се присъедини и по-широкото обществено разочарование от икономическите трудности, което напомня за масовите протести на „жълтите жилетки“ през 2018 г., които също бяха предизвикани от високите разходи за живот и социалното неравенство. Тези протести подчертават дълбоките социални и икономически проблеми, които продължават да вълнуват френското общество.
Още в петък, в навечерието на протестите, президентът Макрон призова за спокойствие, като заяви, че „конституционното право на протест“ трябва да се упражнява с „уважение към хората и собствеността“. Този призив обаче остана нечут на фона на дълбокото социално напрежение, обхванало страната, което показва нарастващото недоверие между гражданите и институциите.
Управление, белязано от протести
Политическият пейзаж при управлението на президента Еманюел Макрон е белязан от периодични масови протести, които често ескалират до насилие, поставяйки на изпитание способността на държавните институции да поддържат обществения ред. Най-близкият аналог е движението на „жълтите жилетки“ от 2018 г., което започна като протест срещу данъците върху горивата, но бързо се трансформира в широкообхватно недоволство срещу икономическото неравенство и политическия елит. Тогава, както и сега, сблъсъците между демонстранти и полиция, вандализмът и блокирането на инфраструктура се превърнаха в характерни черти на протеста, разкривайки дълбоко разделение в обществото. Тези повтарящи се кризи извеждат на преден план фундаменталния сблъсък между реформаторската програма на правителството и силното обществено убеждение, че френският социален модел е застрашен. Всеки опит за промяна – било то в пенсионната система, трудовото законодателство или данъчната политика – се сблъсква с организирана съпротива от синдикати, граждански движения и неформални групи. Залогът за властта надхвърля непосредственото овладяване на безредиците; той е свързан със запазването на политическата легитимност и способността да се прилагат дългосрочни стратегии в условия на постоянно оспорване. Реакцията на силите на реда и дебатът за полицейските тактики също се превърнаха в централна тема, която допълнително поляризира обществото. Историческият контекст на френските протести е богат и показва приемственост в методите и причините за недоволство. Освен „жълтите жилетки“, мащабните стачки срещу пенсионната реформа през 2023 г. парализираха страната в продължение на седмици и бяха съпътствани от значителни сблъсъци. През 2020 г. демонстрациите срещу закона за „глобалната сигурност“, който ограничаваше заснемането на полицаи, обединиха защитници на гражданските свободи и журналисти. Не трябва да се пренебрегва и традицията на студентските и ученическите движения, които често служат като катализатор за по-широки социални вълнения. Макар и различни по мащаб от събитията през май 1968 г., младежките протести срещу реформи в образованието и трудовия пазар през последните десетилетия многократно са демонстрирали потенциала си да прераснат в национална политическа криза.
