За Иван Башев (1916-1971), външният министър на Народна република България, нелепо загинал на 300 метра от хижа „Алеко" на Витоша, си спомнят, разказват и анализират над 50 души - политици, дипломати, историци, писатели, поети, художници, музиканти, театрали, журналисти.
Сред най-показателните коментари в книгата са думите на някогашния и втори, и първи човек в Българската комунистическа партия Александър Лилов: "Отношението на Тодор Живков към Иван Башев беше сложно и противоречиво. От една страна, той му даде път в голямата политика, той го направи министър на външните работи. Живков си даваше сметка за качествата и потенциала на Башев като политик и дипломат. Но той не беше сред неговите любимци.
Двамата бяха твърде различни, дори противоположни като личностни, културни и нравствени формации. Все по-често Живков недоволстваше от липсата според него на инициативи и динамика във външната ни политика, наричаше министъра с любимото си за такива случаи клише "кабинетен политик".
Важно дело в
дипломатическата кариера
на Башев е решаването на проблемите със съседите, натрупани преди и след края на Втората световна война. Като министър лично и пряко допринася за разчистване на отношенията с Гърция и Турция.
По този повод тогавашният британски посланик в София Уилям Харпмън казва: "Необичайно е две страни да подпишат споразумения (става дума за 12-те българско-гръцки спогодби от 1964 г.), покриващи целия спектър на техните икономически, финансови и технически отношения.
Това е още по-необичайно и дори трябва да е уникално, когато се постига между едно правителство от НАТО и едно комунистическо правителство. Моето впечатление е, че българите се пазариха упорито и споразумението ще работи повече в техен, отколкото в гръцки интерес."
В книгата е описан случай от 1966 г., когато в Анкара, на среща с турския министър на външните работи , Башев заявява: "Ние не можем да допуснем въпросът за изселването да се използва за намеса в нашите вътрешни работи и за антибългарска кампания в турския печат.
Не можем да допуснем този въпрос да бъде поставен, както това става с кипърските турци. Никога няма да позволим у нас кипърската история..."
Други хора, цитирани в книгата, напомнят, че
ако е имало някакво отваряне на България към света в онези години
на "студена война" и "желязна завеса", то е започнало от работата на Иван Башев като зам.- министър на културата.
Той първи е организирал представяне на българско златно съкровище в Швейцария и Франция, първи е уредил пускането на български певци, на хорови и танцови състави на най-авторитетните сцени в Западна Европа.
Иван Башев е роден на 24 февруари 1916 г. в София. Завършил е германското училище (Дойче шуле) и право в Софийския университет „Св. Климент Охридски", където се дипломирал през 1943.
Участвал в прокомунистическия Български общ народен студентски съюз (БОНСС), през 1943 г. бил арестуван и изпратен в лагера „Еникьой".
Член на БКП става през 1946 г., а от 1948 до 1956 г. е активист на комунистическите младежки организации СНМ и ДКМС и секретар на Световната федерация на демократичната младеж в Париж.
От 1957 до 1961 е в Министерството на просветата и културата и стига до поста първи зам.- министър. През 1962 г. го избират за член на ЦК на БКП и министър на външните работи. Умира на 13 декември 1971 при неизяснени обстоятелства на Витоша.
Един от съставителите на книгата проф. Александър Янков (заедно със Соня Бакиш, Любен Петров и Иван Д. Спасов), дългогодишен дипломат от времето на комунистическия режим, подчертава, че Башев е бил
различен и нестандартен, подчертано дистанциран от привилегиите на властта,
особено последователен при отстояването на външнополитическите позиции на тогавашна България.
Професорът по морско право отбягва да говори, както и мнозина други, за носещата се вече близо 30 години мълва за странната гибел на Башев. Затова най-достоверни са думите на неговата съпруга и на дъщеря му, цитирани в книгата.
Съпругата София Башева: "Месец след смъртта му при мен дойде един мъж и ми каза: "Знам от сигурно място, че Башев е убит"... Казах му да напусне дома ми и да престане да разпространява неверни слухове."
Дъщерята, поетесата и журналистка Миряна Башева: "Баща ми не беше убит, нито нарочно ненамерен... Знам какво говоря! Беше човек на риска. Подлагаше се съзнателно на екстремни изпитания...
Плуваше навътре в морето с часове, с километри, до пълно изтощение. Няма българска планина, с която да не е мерил сили и инат. Майка ми живееше в непрестанен ужас от самотните му спортни авантюри. И един път това, което тя с вайкане му предсказваше, се случи."
В началото на книгата са отпечатани две стихотворения, посветени на Иван Башев - на дъщеря му Миряна и на неговия приятел Павел Матев, както и спомени на съпругата му.
Сборникът има три раздела:"Иван Башев в съвременната българска дипломация", "Иван Башев в спомените на негови съвременици", "...И други за него"
В първия раздел са включени "Животът му в щрихи", "Хроника на неговата международна дейност", научни студии на Искра Баева и Евгения Калинова и на Ал. Янков, речи в ООН, изказвания, интервюта и предложения на Башев по въпросите на българската външна политика.
Вторият раздел съдържа спомени на 58 души, а в третия са поместени оценки за Башев на чужди политици, дипломати, учени.
Последвайте ни
криза, която тихо расте" />
