Созопол срещу морето с водка

С�о �опол става Ерусалим II - поредната археологическа находка с пълна сила постави въпроса за межуднародния имидж на България. И по-точно - за негативния такъв.

Какво знае за нас средният европеец? Най-старите набори имат смътни спомени от Втората световна война, че сме били съюзници на Райха. Което би могло да бъде някакъв пиар единствено в очите на германците. Само дето те пък въобще не искат и да си спомнят за този зловещ период от историята си.

За средното поколение сме бивш съветски сателитет, специализирал се в незаконен износ на оръжие, отровни чадъри и атентати срещу папата.

За младите - място, където лятно време може освен да се печеш на плажа, да се наливаш с евтин алкохол, докато изпаднеш в делириум.

А за всички заедно - най-бедната страна в Европейския съюз, конкурираща се единствено с Румъния по корупция и износ на просяци, джебчии и проститутки.

Това е едното лице на България. Но страната ни е като двуликия римски бог Янус. За съжаление, засега показваме почти само лошата си страна. Другата, добрата, все още е в сянка.

А там са 7 световни обекта от листата на ЮНЕСКО. Там е културата на траките, по-стара от тази на древна Елада. Там е най-старото злато в Европа от Варненския некропол. Там са и римските градове, средновековните крепости и манастири.

Някои от които, като Земенската обител например, са може би ключ за разгадаване на тайната на съвременния свят.

Всичко това не е патриотична риторикаНе на друг, а на Шарл дьо Гол принадлежи мисълта, че България е мостът, по който древната цивилизация преминава в Европа.

Руският учен Дмитрий Лихачов пък направо нарече страната ни "държава на духа". А и генералът, и академикът не бяха хора, които правят евтини комплименти.

Впрочем, всички експерти са единодушни, че след Италия и Гърция ние сме третата в Европа страна по брой и стойност на историческите си паметници.

За даденото ни от Създателя пък да не говорим. Още е пресен споменът как при добре организирана кампания в интернет Белоградчишките скали в един момент стигнаха до второ място в ранглистата на природните феномени в Европа. А такива феномени в България има десетки.

Само че всичко това в значителна степен остава неизвестно за света. А то, освен една друга представа за България, може да носи и пари по линия на културно-историческия туризъм.

Да се открива топлата вода е излишно. Достатъчно е да се види какво правят южните ни съседи. Там всяко камъче с античен произход е оградено и за да го видиш, ти късат билетчето - 2 евро, 3 евро, 10 евро...

Например в Итака, където срещу петарка ти показват камъка, на който седял и размишлявал Одисей, преди да отплува с "Арго" в търсене на златното руно. Да бе, точно пък на този камък!

В този смисъл откритият реликвариум с мощите на свети Йоан Кръстител в Созопол ще бъде тест за това, доколко сме готови да променим представите на Европа и на света за България.

При добра социализация и, разбира се, мощна рекламна кампания, остров Свети Иван и едноименният манастир може наистина да се превърнат в място за поклонение на християните от цял свят.

И нека не спираме с това. Както гласи рекламата - днес Созопол, утре - други градове, гробници и крепости. А след тях и селският туризъм, и невероятните български планини. Така чужденците не само ще оставят добри пари, но и ще отнасят добри спомени.

А морето и кръчмите? Едното не пречи на другото - за всеки влак си има пътници. Време е обаче да напълним и вагоните от първа класа. За трета клиентите ни са сигурни.