В декларация на протестиращите се твърди, че общото събрание на института и експертна комисия са дали най-много гласове за Венцислав Динчев, но Управителният съвет на БАН е определил друг- Людмил Вагалински.
Изборът на директор на институт става сложно, на три етапа: първо гласува Общото събрание, после - седемчленна експертна комисия, а накрая гласува Управителният съвет на БАН.
В общото събрание Вагалински получил 20 гласа, а Динчев - 38. В експертната комисия Вагалински получил два гласа, а Динчев - пет.
Но въпреки това Управителният съвет утвърдил за директор Вагалински.
Динчев твърди, че е отстранен различния с централното ръководство по отношение на начина на управление на институтите.
"Нееднократно съм изразявал в публичното пространство привъзаността си към едно по-демократично устройство на академията ни. Днес тя е йерархична, вертикална структура с големи правомощия на централното й ръководство. Убеден съм, че вариантът с действително автономни в административно и финансово отношение научни звена, и с централните органи с координативни (а не командно-управленски) функции, е по-добър за БАН", посочва Динчев.
Тази позиция е близка до намеренията на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов и изобщо на правителството за неотложно неободима реформа в БАН.
В протестна декларация в подкрепа на Динчев са се подписали над 20 учени от института.
"С тревога и загриженост искаме да изразим публично огромното си неудовлетворение от начина, по който беше проведен конкурсът за директор на института", се казва в декларацията. Учените също смятат, че активната позиция на Динчев за реформирането на БАН е взела превес при отстраняването му в конкурса.
Според председателя на БАН акад. Никола Съботинов обаче учените недоволстват от избора на Вагалински, тъй като той бил строг и ги мобилизирал да работят.
"По повод на поредния опорочен избор в Управителния съвет на БАН, ние изразяваме своята надежда, че в дискусиите, свързани със законопроекта за промени на закона за БАН, ще бъде отчетена необходимостта от по-голяма финансова и административна самостоятелност на институтите, включително правото на пряк и несанкциониран избор на директор, подобно на практиката в университетите в България.
Уверени сме, че съхраняването на БАН като най-значим национален научен център налага задължително извършването на уместни структурни реформи и сериозни промени в стила и методите на управление", се казва още в декларацията.
Това е в пълно противоречие с позицията на постоянно организиращите протести ръководители и чиновници в Централното ръководство на академията.
Последвайте ни
