Шест години затвор за заливане с киселина

Н�о �одното събрание започна обсъждане на второ четене на дългоочакваните промени в Наказателния кодекс.

Една от важните промени е

повишаване на наказанието за престъпления като заливане с киселина.

Юристи обясниха на журналистите, че при заливане с киселина се образува най-често разследване за нанасяне на телесна повреда. А депутатите решиха  наказанието за причиняване на средна телесна повреда, което до сега беше лишаване от свобода до пет години, да стане до шест години.

Повишени са наказанията и за причиняването на телесна повреда по хулигански подбуди - за тежка телесна повреда става от три до 15 години, а при средна от две до 10 години.

В случаите на опасен рецидив, наказанието при тежка телесна повреда лишаване от свобода става от 10 до 15 години, а при средна телесна повреда - от три до 10 години.

Отхвърлено беше предложението на Министерския съвет за убийство на лице, което е отвлечено с цел откуп, наказанието да е доживотен затвор без право на замяна и конфискация на цялото имущество на извършителя.

Приготовление за убийство се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. До сега санкцията беше до три години.

За убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието вече ще е лишаване от свобода от една до шест години, като до сега беше до пет години.

Повишени бяха и санкциите за причиняване на смърт по непредпазливост. Това престъпление ще се наказва вече с лишаване от свобода до пет години, докато сега наказанието е до три години.

Ако смъртта е причинена с огнестрелно оръжие или със силно действуващо отровно вещество или ако е причинена смърт на две или повече лица, наказанието лишаване от свобода ще е от една до шест години.

Същата санкция ще се налага и за причиняване на смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност.

Когато извършителят няма право да изпълнява такава дейност наказанието е от две до осем години. Наказанието става от три до 10 години когато смъртта е причинена поради незнание или немарливо изпълнение на занятие и в пияно състояние.

Завишена беше санкцията за подпомагане и склоняване към самоубийство, която до сега беше до три години, и става лишаване от свобода от една до шест години.

Едно от първите решения беше

при съкратено съдебно следствие налаганото наказание да се намалява с една трета.

При досегашната процедура, когато обвиняемият приемаше фактите и доказателствата, събрани по процеса и се отказваше от разпит на свидетели и вещи лица, наказанието се определяше под минимума, предвиден за съответното престъпление.

Текстът, определящ наказанието при съкратено съдебно следствие, предизвика дебат в пленарната зала. От опозицията заявиха, че ще има проблеми при прилагането на този текст, а освен това подсъдимите ще избягват тази процедура, защото поощренията не са толкова добри, колкото сега.

Направено беше предложение от Янаки Стоилов от БСП текстът да бъде отложен и да бъде обсъден отново в комисията по правни въпроси.

Това искане беше отхвърлено, а депутатите приеха само една редакция в текста, гласуван вече в правната комисия - да отпадне допълнителното поощрение от една трета, когато се заменя наказанието доживотен затвор с по-леко.

Парламентът прие при постановяването на осъдителна присъда в случаите на съкратено съдебно следствие, когато е установено, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, съдът да определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс и след това да го намалява с една трета.

В случаите, когато при такава процедура най-подходящото наказание е доживотен затвор без право на замяна, то не се налага, а доживотният затвор се заменя с лишаване от свобода от 20 до 30 години. В този случай съдът определя санкцията в пределите на най-ниския минимален размер и най-високия максимален размер.

Когато са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства и най-лекото, предвидено в закона наказание, се окаже несъразмерно тежко, съдът не прилага този механизъм за определяне на наказанието по съкратеното съдебно следствие, реши парламентът.

В този случай се прилага чл. 55 от НК, според който наказанието се определя под най-ниския предел; или се заменя доживотния затвор - с лишаване от свобода от 15 до 20 години, лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел - с пробация; а пробацията - с глоба от 100 до 500 лева.

Депутатите ще продължат с обсъждането на промените в Наказателния кодекс през следващата седмица.