С анирането "на парче" от отделни собственици в блоковете вече няма да е възможно. То ще става единствено по цялостен общ проект на сградата.
Измененията в Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) са подготвени от министерството на Лиляна Павлова, като по думите й се налагат поради различни пропуски в досегашната практика.
Според Павлова, освен, че загрозяват сградата, кръпките утежняват и конструкцията й. "Трябва да има по-строг контрол за това как изглеждат сградите и как се остъкляват балконите, как изглеждат ремонтите вън и вътре в апартаментите".
Амбицията е етажната собственост да има много по-активна роля с правомощия, право на санкции, но и задължения.
"Не може един съсед, който живее на първия етаж и не ползва асансьор, да не плаща за него, или да казва, че на него покривът не му тече", даде пример тя.
1004 сгради имат договор с Българската банка за развитие, като първите три ще са в Благоевград и ще бъдат готови за строителни дейности до юни.
Павлова подчерта, че първоначално финансирането за саниране е безвъзмездно, но
поетапно ще се въвежда собствено участие на собствениците
и съфинансиране напред в годините. По думите й на този неотложен етап няма да има санкции за липса на технически паспорт за сградите.
Министър Павлова увери, че санирането на панелките не е предизборен трик, а част от управленската програма на правителството. 95% от сградния фонд у нас е частен, което води до по-високи сметки, когато сградата не е енергийно ефективна, припомни тя.
В обобщение на свършеното по програмата, Павлова изброи, че дотук са направени 50 сгради, в момента се реализират още 180 сгради с европейско финансиране, има и 1000, одобрени по линия на програмата. До момента са финансирани и над 1500 училища и детски градини за енергийна ефективност.
Въпреки това министър Павлова алармира, че има и лоши "ученици", като например община Сопот, където има обявена тръжна процедура за около 16 млн. лв. за всички сгради и цялото проектиране и строителство да бъде отдадено на една фирма.
