Само 4 пъти след Виденов българите са очаквали добро

П околенческият преход реално свършва сега – тази теза разви Петър Николов от Института за дясна политика по време на кръгла маса, организирана от "Галъп интернешънъл" по повод на 25-ата годишнина от началото на демократичните промени под наслов "Поколението на промяната".

Според Николов България е на ръба на нов преход, защото новото поколение, което идва, ще подмени консенсусите от миналия четвърт век, ще постави нови цели и ще се опита да ги реализира.

Големият въпрос е каква е природата на сегашните 35-40-годишни, има ли общи ценности

и ако поколението на миналия преход се е провалило до голяма степен заради начина, по който е било изградено, ще може ли новото да се справи, коментира той и допълни, че е по-скоро песимист.

През 1989 – 1990 г. водещият фактор в политиката и бизнеса са хората на около 40 години и за да разберем прехода, който ни се случи, трябва да разберем 40-годишните тогава, смята анализаторът. Според него това е поколение, израсло в осъзната лъжа, в условията на пропаст между публичното говорене и мисленето. Според него ако 10 ноември се беше случил по-рано, движещата сила щяха да бъдат хората с памет отпреди 1944 г. и тогава преходът щеше да има характеристиките на реставрация и би бил десен, докато сега всъщност е либерален.

Резултатът от това, че преходът е извършен от поколение, смятало за естествена лъжата и вземало готови модели, доведе до това, че сме постигнали всички поставени жалони – имаме демокрация с избори, пазарна икономика, член сме на НАТО и ЕС, но не се чувстваме удовлетворени и щастливи. Имаме чувството, че тепърва трябва да стигнем някъде другаде, коментира той.

Първан Симеонов от "Галъп" оповести данни, които представят тенденциите за повече от две десетилетия. Според тях има парламенти, заредени със свръхочаквания, но има и такива, които започват на тревожни нива на негативни оценки. Изводът, който той прави е, че не е вярно, че нивата на доверие към НС напоследък са безпрецедентно ниски, а по-скоро са традиционно ниски. Парламентът по традиция тук съсредоточава негативизъм и обхваща всичко лошо, което се приписва като качества на политическата прослойка, така че почти по инерция събира отрицателни оценки, коментира той.

Общият принцип при институциите е, че недоверието е повече от доверието. Дълго време президентската институция правеше изключение, но когато бъде привидяна като съпътстваща жертва или като страна, губи част от своята популярност, отбеляза той. Според данните,

от Жан Виденов насам има само четири момента, в които преобладава общественото мнение, че страната върви към по-добро

и тези моменти са в началото на управлението на Иван Костов, на Симеон Сакскобургготски, при присъединяването към ЕС и в началото на управлението на Бойко Борисов, каза Симеонов.

Борис Попиванов от института "Иван Хаджийски" акцентира върху наличието на две митологии – "червена" и "синя", като и двете използват датата 10 ноември като раздел за преди и сега. Той отбеляза, че ако се опитваме да разберем обществото, в което живеем, трябва да имаме търпимост и към двете, и отбеляза, че българските комунисти са част от България, българските антикомунисти – също.

Според Тома Биков това, което наричаме преход днес, всъщност е революция. Според него оста "комунизъм – антикомунизъм" е приключила и се заменя от друга ос – привърженици на либералния консенсус и останалите.

Това, което хората не приемат в прехода или революцията, е липсата на определен ред, а обществото изпитва известна носталгия към комунистическия режим, именно защото е предоставял определен ред за издигане на всеки. В революционна обстановка няма такъв алгоритъм и това създава несигурност. Обществото иска да му бъде предоставен алгоритъм, това е едно от предизвикателствата пред българските политици – да установят такъв ред, смята Биков.

Обществото все по-малко иска сътресения, революция, и все повече иска спокойствие, смята той.