Министърът на образованието, младежта и науката
Сергей Игнатов похвали днес Софийския университет "Св. Климент Охридски", но не обеща повече средства за финансирането му, каквито са исканията на протестиращите преподаватели и студенти.
"Каквито и лоши неща да намерим, по-добър от
Софийския университет няма и няма да намерите в България, където и да
ходите", заяви Игнатов.
Софийският университет освен уважение, не само на днешния ден, а всеки ден през годината, не заслужава друго, добави министърът.
По думите му, големият проблем са висшите училища по изкуствата, където се обсъжда въвеждането на разширен платен прием. Според Игнатов, въпреки почти ежедневните студентски протести, ще се стигне до успокоение на нещата.
На Софийския университет "Св. Климент Охридски" са му необходими минимум 50% увеличение на държавната субсидия, за да може да се постигне някакво приемливо ниво на обучение, заяви пред журналисти ректорът на висшето училище проф. Иван Илчев след протеста на студенти и преподаватели пред централния вход на ректората.
Проф. Илчев определи днешния протест "като интелектуален и академичен", но добави, че СУ разполага с огромен ресурс в лицето на стотиците, хиляди възпитаници на Алма матер, на които им е скъпа идеята за "българския храм на науката и образованието".
Нашият спор не е за пари, нашият спор е за приоритета на държавата и за дела от БВП, отделян за наука и висше образование в бюджета, заяви ректорът. "Нека пицата да бъде една, но да се знае за кого са големите парчета", добави Илчев.
Попитан за идеята за нулеви години за редки специалности, ректорът на СУ я определи като реалистична, защото ще могат да се запазят кадрите, тъй като повечето от преподавателите, които водят занятия в тези специалности, са висококвалифицирани и по закон имат право за една година да получат неплатен отпуск от университета.
През този период те ще се занимават с научна работа и ще се завърнат с нова книга или с курс от лекции, но тази идея няма да реши проблемите на големите университети, защото става въпрос за 10-15 души, посочи проф. Илчев.
По думите му университетското образование би трябвало да бъде гъвкава система - да се създават специалности, когато има интерес към тях, и да се "затварят" такива, към които няма интерес. В това отношение най-гъвкаво могат да реагират частните университети, защото те се интересуват най-вече от непосредствената печалба.
Тревожим се, защото африканско финансиране - по думите на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов - не може да осигури европейско образование на нашите деца, каза ректорът на СУ на протеста на висшето училище. Той припомни, че министър Игнатов е заявил на заседание на Министерския съвет, че "нивото на финансиране на образованието у нас отива под финансирането в някои африкански държави".
Преподавателите и студентите от СУ, участващи в протеста, поднесоха венци и цветя пред паметника на Св. Климент Охридски. При протеста студентите от университетския театър на висшето училище носеха на главите си обърнати столове. Студенти от академиите по изкуствата също организираха протест срещу недостатъчното финансиране пред Народното събрание.
Студентските протести маркираха днешния празник - Деня на народните будители.
Той е посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал - Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.
За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 г. в Пловдив.
От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис III е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи.
През 1945 г. е забранен. Честването му се възобновява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание на 28 октомври 1992 г., когато е обявен официално за Ден на народните будители и за неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.
