Промени в Закона за културното наследство

След остра дискусия в Народното събрание на първо четене бяха приети промени в Закона за културното наследство.

В подкрепа на измененията гласуваха ГЕРБ, "Атака" и шестима народни представители от "Синята коалиция". РЗС се въздържаха, а останалите народни представители от десните не участваха в гласуването.

С промените се удължава с шест месеца срокът за регистрация на антиките. Административните и контролните правомощия от Института за паметниците на културата се прехвърлят към министъра на културата.

Отпада изискването когато се претендира за собственост върху ценности национално богатство да се представи официален документ за придобиване.

По време на дискусията от РЗС поискаха не промени "на парче", а изцяло отмяна на закона, който според тях не работи. Групата се обяви и за свикване на Консултативен съвет по национална сигурност с цел да се изготви цялостна стратегия за управление на културното наследство и едва тогава да се пристъпи към изготвянето на закон.

Лютви Местан от ДПС възрази срещу отпадането на изискването за официален документ, така и срещу свиването на правомощията на института. Той призова след решението на Конституционния съд, с което отпаднаха строгите изисквания за рeгистрация на антики национално богатство, парламентът да запише нови текстове и правила за тях.

Депутатът предложи собствениците на тези експонати да подават декларация, че не са придобили вещта в нарушение на закона. Местан поиска и специфични изисквания за разпореждане, износ и продажба на тези антики, каквито според него не съществуват.

Веселин Методиев от "Синята коалиция" също се изказа против измененията. Той попита защо се налага прехвърляне на правомощия от института към министъра след като директорът на института е подчинен на министъра на културата.

И според Методиев Народното събрание трябва да направи законодателни изменения след решението на КС като например запише, че се изисква документ от държавна институция и така "да се сложи бариера срещу всички видове бракониери в тази област".

От "Синята коалиция" обясниха, че не са гласували, защото не виждат цялостна стратегия, която да подкрепят.

Станислав Станилов от "Атака" подкрепи проекта. Той изтъкна, че например, ако в Лондон купиш експонат от аукционната къща "Сотбис" и го внесеш съвсем легално, на практика не получаваш официален документ, издаден от държавата.

Депутатът нарече Института за паметниците на културата "структура за организирана престъпност, която не може да бъде реформирана" и призова народните представители да отидат например в Арбанаси и да видят "огромните къщи на мутри, построени с разрешение на института".

По негови данни част от архива на института е разпродаден на частни лица.

От „Коалиция за България" заявиха, че промените "обслужва частни корпоративни интереси", а народните представители са гласували по поръчка.

Зам.-министърът на културата Тодор Чобанов отговори, че не е вярно, че няма правила за разпореждане с антиките национално богатство и изтъкна, че е абсолютно забранен износът и дори движението на тези видове антики.

Той пое ангажимент, че законът ще остане рестриктивен. Важно е обаче да се направи първоначалната регистрация на ценностите, а след това прокуратурата е в правото си да предприеме действия, ако намери доказателства за незаконно предобити антики, посочи той.

По думите му важно е да се направи тази регистрация колкото се може по-скоро, за да "свърши това безвремие, в което продължава незаконната търговия".

Чобанов добави, че вече има образувани дела срещу колекционери, които са обвинени в незаконно придобиване на културни ценности.