Ка ато за първи път чух думата "входирам" се сетих, че преди няколко години пак от трибуната на Народното събрание чух за първи път думата "финализирам", казва проф. Владко Мурдаров, известен езиковед и преводач от немски в интервю за БГНЕС.
"Това е дума, за която българите много възразяват, че влиза в речта ни, защото в края на краищата "финализирам" значи завършвам. Но все пак има някаква логика да се появи тази дума, защото е антоним на "стартирам".
"Образувана е с "ирам" и тази чужда наставка обикновено се залепя към чужда основа, така казваме ние езиковедите.
Особеното при "входирам" е, че вече става дума за абсурдно депутатско словотворчество. Защото на "входирам" знаете ли колко синоними могат да бъдат намерени - купища и от всички тези думи изведнъж някой решава да се създаде тази дума.
Освен това казах вече, че чуждата "ирам" се залепва към чужда дума, а вход не е чужда дума", казва проф. Мурдаров.
"Всичките тези депутатки, защото най-вече в тяхната реч се появява тази дума, очевидно не спазват законите на българския език. Може би спазват някакви други закони, но законите на българския език за тях очевидно остават чужди", твърди проф. Мурдаров.
Той припомня много думи с "ирам" - копирам, чекирам, сканирам, но това са все чужди думи, а "входирам" е невъзможно да съществува.
Според езиковеда в парламента, като чуят вякаква такава дума, решават, че е модна и почват да я употребяват.
"Винаги съм казвал, че политиците са виновни за състоянието на българския речник. Защото те не знаят какво означават много от думите и ги употребяват. След това журналистите се заразяват от тях и после журналистите заразяват и нас.
Но всичко тръгва от политиците. И тъй като сега сме свидетели на голяма армия от невежи политици, се стига и до тези доста тъжни резултати", твърди проф. Владко Мурдаров.
Според специалиста, който работи в Института за български език, е очевидно, че политиците имат пръст и в проблемите на БАН. "Тези дни ние всички имаме едно много силно изживяване, защото в момента биваме атестирани - отново с "ирам".
Абсурдното е, че когато атестират някой, това се прави, за да се прецени дали не трябва да бъде повишен, да премине в друга по-висока степен. При нас атестирането има съвсем друга функция. С това атестиране ще се види дали хората може да останат в БАН при това с тези доста тъжни заплати", казва проф. Мурдаров.
БАН има нужда от реформа, но не такава, каквато се опитват да правят, смята ученият. Според него наистина бройката научни работници в БАН е много голяма, навсякъде има мъртви души. Проектите трябва да бъдат критерий.
"Ако не си включен в достатъчно проекти, прецени си дали трябва да останеш в БАН и да получаваш такава социална помощ, каквато е заплатата в тази академия на науките", казва той.
Източник:
БГНЕС
