Ия ята за президентска република не е нова за българския политически дебат по време на прехода. Периодически се явява някой, който да я реанимира, да я изтупа от праха и да я извади на масата. Общественият интерес по темата обаче никога не е успял да бъде траен и да й извоюва сериозно място за дискусия.
След като днес идеята стана за пореден път "актуална", изникнаха поне два важни въпроса.
Първо, защо точно сега се вади, когато приключи дълъг изборен цикъл, в който българите участваха активно в два вота. Днес пред страната ни има десетки много по-важни проблеми, повечето от които нерешени през целия 20-годишен преход. И други още, породени от световната икономическа и финансова криза.
Второ, защо тези, които лансираха отново тази стара идея, решиха, че точно след изборите през 2009-а е най-подходящото време. А не през 1994-та, когато имаше парламентарен вот, или през 1997-а, 2001-ва или 2005-а? В едно демократично общество няма неподходящо време за дебати.
Сериозно се съмнявам, че българинът ляга и става с питането ще се оправи ли държавата, ако стане президентска република. Както и дълбоко се съмнявам, че е възможно да се намерят убедителни аргументи в полза на това.
Тезите, че в Европа и в САЩ има успешни примери, са неубедителни и рисковани. Със същия успех можем да дадем примери със страни с парламентарен тип устройство, както и с добре функциониращи европейски монархии. Трябва ли да реанимираме и тази идея?!
Къде са ни проблемите?
Те със сигурност не са в конституцията. А в институциите, които досега не успяха да реализират мисиите си достатъчно убедително. Вината е и в начина, по който се упражнява властта в страната ни. Както и в липсата на зрелостна политическите субекти през последните 20 г. - били те управляващи или опозиция.
Големият проблем у нас е в състоянието на политическите партии и в качеството на политическия елит. Няма логика в диагнозата, че сегашният конституционен ред носи отговорност за неблагополучията ни.
Какво би станало, ако казусът "президентска република" стане водещ и се наложи свикване на ВНС?
Предсрочните избори означават прекратяване мандата на сегашния парламент. А замислял ли се е някой за обществото, което измъчихме няколко месеца, за да се получи днешната конфигурация във властта? Нов дневен ред ли ще му задаваме?
Изникват два въпроса: Дали подобни идеи се лансират неслучайно след такъв резултат от последните избори. И дали няма опити да се обслужи хипотетична линия на заинтересуваност за бъдещето на премиера Бойко Борисов - каквото и да означава това.
Призивът за президентска република на уважавания д-р Желю Желев, персонализиран в образа на Борисов, изглежда изненадващ. "Доброжелатели" в такава насока винаги ще се намерят.
Възможно ли е в този парламент конституционно мнозинство? Да, но се съмнявам, че всички партии, които са в него, имат интерес от предсрочен вот. Нито "Синята коалиция", нито "Атака" или дори РЗС на Яне Янев ще са доволни да се хвърлят в казуса "нови избори". Едва ли някой от тях би рискувал така.
Поне през първите две години на мандата никоя от тези партии не би тръгнала на сляпо да защитава подобна идея. По-скоро тя би окуражила други партии, които смятат, че евентуален провал на ГЕРБ би укрепил техните позиции.
Какво мисли опозицията?
Не вярвам в средите на БСП и ДПС да има новатори, които да искат радикална промяна като президентска република. От тези партии по-скоро са се чували само застъпници на идеята за разширяване на правомощията на държавния глава. Освен това - нито Стоянов, нито Първанов в качеството си на президенти са били застъпници на подобна идея.
Рисковете на идеята
Такива идеи винаги водят до подводни рифове. Възможно е с подобни съвети и идеи някои да се опитат да вкарат новите управляващи в капан, който няма нищо общо с предизвикателствата на реалните проблеми.
Ако новата власт не иска дебютът й на политическата сцена да заприлича на нечий друг и да приключи по неблагоприятен начин за нея, нека се впусне в дълбокото. ГЕРБ обаче сега има нужда не от скокове в пропастта.
Ако се хване на въдицата "нови избори и ВНС", капанът е очевиден - ще кажат, че и тези се интересуват от решаване на теснопартийни цели. Това вече се случи на предишните властимащи с изборното законодателство.
Българската публика проявява склонност да наказва политическите сили, когато ги подозре в свръхзагриженост за собствените интереси.
В страна с рехава демократична култура това е рисков момент. Защото в България 90% от партиите са лидерски, а и все още има жилави авторитарни подходи, все още възникват популистки формации. Размиването на отговорности днес става не заради конституцията, а поради особеностите на политическия ни живот.
Не е добре да има прекалено голяма концентрация на власт в страна, излязла само преди 20 години от тоталитарен режим - можем да се завърнем към него. И дано ГЕРБ не се поддаде на изкушението да работи за еднопартийна система. В прехода - добър или лош, това не се случи.
И хабенето на политическа енергия по казуса "президентска република" е излишен - просто няма сериозни аргументи за поставянето му.
Източник:
БГНЕС
