През 2050 г. един на трима българи ще е над 65 г.

Д а се увеличат социалните осигуровки и възрастта за пенсиониране над 65 години, препоръчва Световната банка  в доклад за демографската картина на страната ни.

В резюмето на документа се посочва, че България е на път да се превърне в страната с най-рязък спад в съотношението между застаряващо население и население в трудоспособна възраст, което ще засили натиска върху икономиката.

До 2050 г. трудовите ресурси на България се очаква да намалеят с до 40% -

т.е. един на всеки трима българи да бъде по-възрастен от 65 години и само един на всеки двама българи да бъде в трудоспособна възраст, смятат от Световната банка.

Оттам очертават натиска върху пенсионната и върху здравната система като ключови проблеми, пред които е изправена страната ни и за които няма краткосрочни мерки. Ето защо експертите от Световната банка коментират:

„Увеличаването с 6 процентни пункта на размера на пенсионните вноски,

удържани от индивидуалните работни заплати, би запълнило празнотите във финансирането. Подобно сериозно увеличение обаче би могло да има евентуални негативни последици за пазара на труда, като се има предвид големия размер на сивата икономика в България".

​Докладът бе представен на форум днес в присъствието на министрите на финансите и на труда и социалната политика Петър Чобанов и Хасан Адемов.

Без политически мерки икономическият растеж ще се забави, защото числеността на работната сила е ключов фактор за икономическото развитие, посочи при представянето на доклада Дорте Домланд от Световна банка.

Увеличаването на икономическата активност може да забави свиването на заетостта, но в бъдеще към 2050 г. коефициентът на икономическа активност в България в сравнение със страни като Швеция и Германия ще намалява и при максимална заетост, а проблемът с липсата на трудоспособно население трудно ще се преодолее, посочи Домланд.

Министърът на финансите Петър Чобанов заяви, че застаряването на населението е едно от основните предизвикателства пред страната ни и в управленската програма на правителството е поет ангажимент за мерки на пазара на труда. Води се и усилен дебат за пенсионната реформа, а демографският проблем има и своя здравен характер, отбеляза министърът.

Правителството ще обърне внимание на държавните и общинските лечебни заведения в местата със затруднен достъп, политиката за ценообразуване на лекарствата ще е насочена към овладяване на ръста на цените на лекарствата, заяви Чобанов.

В унисон с препоръките на Световната банка ще се обърне внимание на подобряване на образованието - прилагане на политики за повишаване на качеството на образованието и обвързването му с пазара на труда, подчерта още министър Чобанов. Той каза, че извършването на реформи е дълъг процес и е необходимо да има съгласие по него.

Министър Хасан Адемов представи данни, според които България е с доста по-лоши показатели по продължителност на живота, по детска смъртност и други в сравнение със страните от Западна Европа, което прави демографския проблем в страната още по-голям. Създаване на по-добри условия за семейството, разумно приемане и интеграция на мигрантите, устойчиви публични финанси, като се гарантира равнопоставеност на населението Адемов посочи като политики за овладяване на този проблем.

Бисер Петков, управител на Националния осигурителен институт, заяви, че след 37 години тези, които черпят от осигурителната система ще превишават тези, които плащат осигуровки - работещите хора. Като проблем той открои и факта, че децата на България заминават извън границите на страната и по този начин не могат да се грижат за родителите си и физически, и косвено чрез участие в пенсионно-осигурителната система.

Трябва да си поставим този въпрос като лична отговорност, защото диспропорциите при тази демографска картина ще бъдат все по-големи, каза Петков и добави, че всеки работещ човек трябва още отсега да помисли за времето, когато няма да може да се грижи за себе си. Ще бъде необходимо да работим по-дълго, защото само така можем да променим намаляващата работна сила в страната, заяви Петков.