Министерският съвет взе това решение на 19 януари в отговор на предложение на президентите на България д-р Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002).
На 1 февруари 1945 г. по решение на Първи състав на т.нар "народен съд" са били разстреляни и заровени в една яма 150 души - царските регенти и съветници, министри, народни представители, командирите на всички родове войски и на основните стратегически подразделения, издателите на централните вестници и публицисти.
Хирургът проф. Станишев, един от най-високо образованите хора на България, е бил принуден да установява смъртта на всеки разстрелян. Последен в ямата с негасена вар паднал мъртъв и самият той.
"На този ден е избит тогавашният елит на България", казва д-р Желев.
"Когато днес говорим за ченгетата и доносниците, се развива тезата "такова беше времето". Това значи да обезсмислим героизма на хилядите българи, които бяха по затвори, по лагери, но не желаеха да се пречупят", напомня Петър Стоянов.
"Този ден е знаков за нашата история, защото поставя началото на кървавите репресии срещу българския народ.
В следващите месеци и години съдбата на първите жертви бе последвана от хиляди достойни българи - земеделци, социалдемократи, представители на всички демократични български партии и антикомунистически движения, както и обикновени български граждани, селяни, занаятчии, чиято единствена вина беше, че се противопоставиха на съветизацията на страната ни", писаха в предложението си Желев и Стоянов.
Те напомниха, че е насилственият, ръководен от Москва режим е обезглавил българската нация, за да постави началото на комунистическата диктатура у нас.
Но двамата български президенти подчертаха, че независимо от тези кървави репресии чрез борбата на горяните и много техни последователи България се е превърнала в първата страна от съветския блок, която оказала въоръжена съпротива на настъпващата комунистическа диктатура.
Политбюро на ЦК на БКП създава специални, предани на режима Вътрешни войски, които водеха борбата срещу въоръжената опозиция.
"Последствията и уроците от тези престъпления все още не са достатъчно осветлени и анализирани и затова Денят на национална памет ще почита жертвите, но също така ще ни дава опорна точка за по-вярно разбиране на събитията от близкото ни минало, без което е невъзможно да вървим напред като свободна, демократична и достойна европейска страна", се казва в писмото на Желев и Стоянов.
Панихида в памет на жертвите на комунизма се отслужва в храма "Света Неделя" в София днес от 11.30 ч. В Ловеч и Стара Загора също ще бъдат отслужени панихиди.
В Плевен представители на СДС, ДСБ и на Съюза на репресираните след 9 септември 1944 г. организират поклонение пред паметника в градинката пред гарата в града.
Тържествен молебен ще бъде отслужен и в български църкви в Европа.
Централният съвет на Българския антифашистки съюз пък дава днес пресконференция на тема "Обществени нагласи срещу обявяването на 1-ви февруари за Ден на жертвите на комунизма".
Денят е повод отново да се заговори за
паметника на Съветската армия в София.
Преди месец за пореден път избухна спор дали паметникът да бъде премахнат от центъра на столицата. Имаше два протеста - за и против.
От 1 февруари 2011 г. паметникът и паркът се стопанисват от областната управа. А Столичният общински съвет още през 1993 г. прие решение за премахване на паметника, но никога не е ставало дума за изпълнението му.
В същото време в общината на Димитровград има идея на централния булевард в града да бъде оформена Алея за монументално изкуство, която да събере скулптури от цялата страна, изработени през втората половина на 20-и век.
От общината изпратили писма до 260 общини с искане, ако някоя от тях има паметник, свързан със социализма и не го иска, да го предаде на Димитровград.
От Шумен им предложили паметник на Георги Димитров, но естествено в Димитровград такъв си имат. Щели да приемат обаче паметник на Ленин от Стара Загора.
Последвайте ни
