Само дни преди да се навърши една година от встъпването в длъжност на президента Росен Плевнелиев, държавният глава отговори на горещите в момента за обществото въпроси в интервю за предаването "Панорама" на БНТ.
Запитан коя е точка първа в дневния ред на страната, той посочи Националната програма за развитие "България 2020".
"Вярвам, че една нация, за да бъде успешна, тя не трябва да е потънала в собственото си ниско самочувствие и проблеми, а да има дългосрочен план за действие и да изгради институции които да постигат резултати по националните приоритети, независимо кой е на власт... Зад всеки успех се крие правилната концепция. Трябва да имаме дългосрочен план, трябва да имаме ясни и легитимни приоритети", каза той.
Според президента държавните институции трябва да дадат обяснение за случая с
ервофинансирането на компания "Пайнер".
"Хората, които отговарят за оперативна програма "Конкурентноспособност" трябва да дадат своето обяснение дали този проект съответства на целите, които са поставени, и на това, което е договорено в дългосрочна рамка. Държавните институции са длъжни да бъдат публични и да се отчитат. Когато има проблем, те трябва да реагират, да посочат и да дадат обяснение. Това трябва да се случи и в този казус", каза Плевнелиев.
Президентът взе отношение и по друга актуална в момента тема – предстоящият референдум.
"Демокрацията е свобода, но тя е и задължението всеки един от нас да има гражданска позиция и да я отстоява. Затова искам да помоля, искам да се обърна към всички български граждани –
излезте и гласувайте.
Този референдум, дори да не постигне тази избирателна активност, която трябва да постигне (...), той е важен. Първо, защото е първият в демократичната история на България и второ, защото е иницииран чрез гражданска подписка, а и защото въпросът има своя смисъл", каза Плевнелиев.
Той обаче отказа да посъветва електората дали да гласува с "Да" или с "Не". "Не може президентът да посочи точно, тъй като той е надпартиен и отговаря българите да могат да припознаят кое е важно и кое не. Искам да задавам и моят глас да бъде силен по приоритетите. Считам, че България през 2010 г. направи своята енергийна стратегия. В нея е написано, че ще се развива ядрената енергетика. Съвсем логично е, след като избухна казусът с Фукушима, който струваше над 100 млрд. долара на японците, да си зададем въпроса така, както много други държави – какво правим оттук нататък?"
Президентът си пожела това да не е последният референдум в неговия мандат.
Той очерта и трите най-големи проблема пред страната.
На първо място той постави демографския проблем. Вторият е недостатъчната приемственост на властта - всяко следващо правителство сочи предишните управници като лошите, работи се на парче. По националните приоритети трябва да се върви напред, а това при нас е проблем, посочи президентът.
На трето място той постави дефицитът на справедливост. "Той има своята вероятно 100-годишна история, две национални катастрофи, три фалита по време на тоталитарния режим, банковите фалити от 1996 г. Всичкото това се натрупа, този дефицит на справедливост може да бъде адресиран, има механизми, има лекарства", увери държавният глава.
Запитан защо попречи на заклеването за конституционен съдия на Венета Марковска, а
веднага одобри Сотир Цацаров
за главен прокурор, Плевнелиев обясни: "На Цацаров не беше спестен нито един въпрос. На него му бяха зададени всички въпроси, на Марковска нито един. Цацаров беше част от една процедура, в която участваха трима. Тя беше състезателна, месеци наред се даваха интервюта, имаше концепции, имаше публични изслушвания. И между другото, и въпросите на гражданите и на обществото като такива, стигнаха и получиха своите отговори. Това изобщо не беше случаят в казуса "Марковска".
Президентът посъветва Цацаров много внимателно да прочете доклада на Европейската комисия (ЕК) от юли 2011 г. и каквото трябва да се направи, да бъде направено.
Според Плевнелиев, посочвайки пред Европа
България е показала много силно проевропейска позиция. "Европа очаква от нас да имаме активна позиция по формирането на дневния ред, задаването на решенията и посочването на проблемите в региона, а не да мълчим... Нека да сме наясно, че България не наложи вето. Напротив, нашият глас бе чут; аргументите, сложени на масата, бяха приети единодушно и оттук нататък прогресът на Македония ще бъде следен по тези три важни параметъра. Да, ние подкрепяме усилията на Македония и на държавите в Западните Балкани по техния път към евроатлантическа интеграция. Но сме честни – проблем има. Той трябва да намери своето решение", каза президентът.
Според него между хората от двете страни на границата няма проблеми. Той посочи, че проектът "Скопие 2014" е провокативен и няма аналог в региона.
Запитан за скандала със застояването на дюните в Несебър и на Иракли, президентът каза, че е
"категорично против строителството на дюните".
"Именно аз бях министърът, който предложи дюните да бъдат обявени за изключителна държавна собственост и по този начин никой да не може да ги пипне и да строи там. Същото прави и министър (Лиляна, бел. ред.) Павлова. Ние ли станахме най-големите врагове на дюните в България, така че в момента по този казус, който абсолютно избирателно се вади на дневен ред да се обясняваме? Още повече, когато министърът на едно такова голямо и отговорно министерство, което води хиляди дела, едва ли се очаква от него да се занимава с това кой платил или неплатил таксата и какво се случва по тези дела", каза Плевнелиев.
От няколко дни Павлова и Плевнелиев - бивш министър на регионалното развитие и благоустройството, са обект на яростни атаки. Във фокуса на обвиненията е община Царево, която е дала "зелена светлина за строителство на един от последните оцелели дюни плажове по Черноморието - "Корал". Депутатът от БСП Георги Божинов обвини президента за застрояването. Той обясни, че община Царево е извършила закононарушение като е разрешила строителството върху чужд, държавен имот. Плевнелиев, в качеството си на ресорен министър, завел две дела срещу това разрешението за строителство, но "пропуснал", той и днешната му главна секретарка, да внесат 20 лв. такса". Тричленният състав на ВАС прекратил делото и присъдил в полза на незаконното строителство. Този "пропуск" Божинов нарече престъпление. "Днешният президент трябва да носи отговорност за тези действия или бездействия тогава", заяви депутатът.
На въпрос дали трябва да има нов лифт в Банско, той отговори: "Трябва да обичаме и пазим планината по най-високите екологични стандарти на Европа като ползваме планината, а не когато я оградим със зидове".
