В България западните дипломати по парадоксален начин иззимат ролята на обществено мнение, твърди в коментара си в "Дойче веле" Еми Барух и задава въпроса: вътрешен ли е въпросът за начина, по който функционира българското общество?
В държавите с нормално функционираща медийна среда интелигентният анализ на пресата е своеобразно мерило на "пулса на обществото", през него могат да се диагностицират проблемите и да се усети динамиката в социалната тъкан.
Сериозната преса улавя и показва на аудиторията освен "пулса на деня" и образа на държавата "отстрани", усещането за мястото й в международната общност.
В държавите с нормално функционираща медийна среда пресаташетата на всички посолства всеки ден правят именно това: анализират тенденциите и следят независимите и задълбочени журналистически разследвания.
Истината "от последна инстанция"
В България независими и задълбочени журналистически разследвания няма. И не пресаташетата се "хранят" от медиите, а обратното: за да научим какво се случва в България и как стои държавата в контекста на международната общност, е достатъчно да следим къде ходи и какво съобщава американският посланик Джеймс Уорлик.
Неговите изказвания, оценки, препоръки и похвали се тиражират ентусиазирано от българските медии. (Впрочем със същата усърдност с каквато някога се поместваха съобщения и съображения на съветския посланик.)
Проблемът не е в Джеймс Уорлик, а в аналитичния капацитет на българските медии, които както преди (по едни причини), така и сега (по други причини) избират откъде да звучи "истината от последна инстанция" и не се впускат в скъпи, нерентабилни и рискови журналистически разследвания.
Тази вторичност на тиражните медии превръща мястото за обществен дебат в акустична ниша, наситена единствено с ехото на чужди мнения, които - дори да си приличат, оттекват различно.
Пример за това е съдебната реформа. Преди по-малко от два месеца в интервю за "Дойче Веле" посланикът на Кралство Норвегия в София Тове Скарстейн каза следното: "Не сме доволни нито от скоростта, нито от качеството на съдебните разследвания, нито пък от работата на полицията и на прокуратурата... Надяваме се правителството да положи усилия тези практики да бъдат прекратени."
Нейните думи не получиха кой знае какъв обществен отзвук.
Миналата седмица американският посланик Уорлик ясно и в типичния за него стил съобщи, че в България има две правосъдни системи - една за богатите, които остават над закона, и една за обикновените българи. И добави: "Голямото предизвикателство пред България е да установи върховенство на закона, за да няма двоен аршин в правораздаването." Неговите думи бяха цитирани навсякъде.
В зрителската ложа
Преди тези двама посланици да съобщят какво мислят за политическата култура, правосъдието и корупцията в България, експерти, анализатори, политици и наблюдатели не веднъж повтаряха същото.
В контекста на членството на страната в ЕС най-отдавна, най-последователно и систематично за промени в правосъдната система призовава Меглена Кунева. Тези гласове обаче, както и тяхната аргументация, оставаха и остават встрани от тиражните медии, които не успяха или не пожелаха да стимулират обществена дискусия по темата.
В момента това се опитва да направи американският посланик. Макар че не е негова работа, нека му пожелаем успех. И този път масовата българска журналистика ще се настани в зрителската ложа. Местата на клакьорите вече са заети.
