П еню Попкръстев (1859 – неизв.) е роден в Сухиндол. Завършва Военното фелдшерско училище във Варна. Участник е в Сръбско-българската война (1885), като след нея прекратява военната си кариера и се отдава на обществена дейност.
Попкръстев е избран за кмет на селото (1894), окръжен съветник, председател на окръжната постоянна комисия (1896–1899), народен представител в IX, XI, XIII и XV ОНС. Сътрудничи на вестниците „Мир", „Балканска трибуна", „Ратник", „Реч", „Сухиндолски глас".
Създава един от първите разсадници за облагородени лози. През 1910 г. урежда курс за облагородяване на американски лози. Инициатор за изграждане на много обществени сгради в Сухиндол, за откриване на поща, съдилище, банки, гимназия.
На 1 октомври 1921 г. Попкръстев подарява 50 хил. лв. на Сухиндолското читалище. В знак на благодарност членовете на читалището вземат решение театралният салон да носи неговото и на съпругата му име – „Пеню и Виша Попкръстеви".
Воден от мисълта, че е необходимо да се помага на някои обществени институции, с публично нотариално завещание от 19 май 1926 г. дарява част от имотите, спечелени „с честен труд, постоянство и голяма спестовност": 10 хил. лв. – на сухиндолската църква „Св. Равноапостоли" за създаване на фонд за трапезария; 5 хил. лв. – на ч-ще „Трезвеност", с които да се образува фонд, а с приходите да се купуват книги по земеделскостопански въпроси; 10 хил. лв. – на Сухиндолската непълна гимназия за образуване на фонд, от приходите на който да се дава ежегодна награда на трима ученици, които завършват с най-добър успех; 100 хил. лв. – на Сухиндолското българско училищно настоятелство.
Дарените пари трябва да се капитализират, докато средствата станат достатъчни, за да се построи основно училище. Волята на дарителя е учебното заведение да носи името Пеню Попкръстев.
Други 5 хил. лв. са предвидени за Сухиндолското турско училищно настоятелство за образуване на фонд, от лихвите на който да се купуват учебници на бедни ученици – български турци.
Не е забравено и Сухиндолското общинско управление, на което дарителят оставя 10 хил. лв. за откриване на старопиталище.
През август 1929 г. Попкръстев внася по сметката на Министерство на народното просвещение сумата 50 хил. лв. Със заповед на МНП от 20 август с.г. се учредява фонд „Пеню Попкръстев", който е включен в обединения фонд „Завещатели и дарители". Според заповедта, лихвите на фонда се капитализират, докато средствата нараснат до размер, който е достатъчен за изграждане на основно училище в Сухиндол на името на дарителя. Към капитала да се включат и доходите, които постъпват по нотариално завещание от 19 май 1926 г.
Към 1 януари 1939 г. капиталът нараства на 77 260 лв. и носи приход от 4500 лв., към 1 януари 1944 г. е 86 500 лв. (в ценни книжа и по текуща сметка), към 1 януари 1948 г. – 114 хил. лв.
Фондът не извършва благотворителна дейност. Закрива се през 1948 г. с вливането на фонд „Завещатели и дарители" при МНП в държавния бюджет.
Историята на фонд „Пеню Попкръстев" е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г.".
Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.
