Оплюване по поръчка

Призрак броди из Югоизточна Европа - призракът на професионалния критик в интернет.

Той броди по шест до осем часа на ден из онлайн-изданията на вестниците, из блогове и форуми от всякакъв вид.

Там оплюва политическите опоненти на онези, които му плащат.

И най-обича да прави това по време на предизборна кампания.

Работата му е удобна: професионалистът в оплюването може да работи и от вкъщи по пижама.

БГ-форумите - едно много нецивилизовано място

Влад Урсулеан от Букурещ напр. бомбардираше интернет-пространството с обидни коментари по адрес на двамата най-силни кандидати за президентския пост по време на предизборната кампания през 2009 г.

Поръчител беше партията на третия кандидат. Онова, което тогава никой не знаеше, е, че младият мъж е журналист и всъщност прави това заради журналистическо разследване.

"Всеки ден получавах по и-мейла си списък с 30-40 линка към статии в различни онлайн-издания и към цял куп блогове и форуми. Към тях се прибавяше и списък с "посланията", които трябваше да публикувам като коментари под статиите.

Например, че Траян Бъсеску е виновен за лошата ситуация в страната или че съперникът му на изборите Мирча Джоана е престъпник. Тоест, ставаше дума за директни нападки срещу кандидатите."

Журналистът намира поръчителите си чрез Фейсбук. С помощта на фиктивни акаунти той става член на групата на либералите и бързо е вербуван за сътрудник. Влад Урсулеан твърди, че според неговото изследване няма сериозна румънска партия, която да прибягва към подобни методи.

В България критиката в интернет също може да донесе пари, обяснява социалният антрополог Харалан Александров:

"Действително има усещане, че определени постинги са ясно мотивирани от партийна принадлежност. Така че самото обвинение в това, че си платен форумец, е част от това агресивно говорене, което обезценява и атакува гледната точка на другия. В този смисъл българските форуми са едно много нецивилизовано място."

Към това "нецивилизовано място" спадат не само постингите, свързани с политиката, а и тези, насочени срещу ромите например.

Според Харалан Александров особено във времена на криза расистките и ксенофобски изказвания се разпространяват особено бързо в интернет.

Македония също не прави изключение. Там е създадена Фейсбук-група срещу правозащитничката Ирена Цветковик, която се е обявила в защита на хомосексуалните и на етническите малцинства.

Кой да контролира виртуалната агресия?

С оглед на тези тенденции възниква въпросът дали не трябва да се създаде закон за разпространението на агресивни постинги в интернет, който да регулира съдържанията в уеб-пространството.

Много медийни експерти смятат обаче, че това ще наруши свободата на словото. На това мнение е и Лиана Ганеа от румънската агенция за медиен мониторинг Актив Уоч.

"Според нас трябва да има саморегулация от страна на собствениците на сайтове, а не от политиците или от организации за защита на малцинствата.

Всеки оператор трябва сам да решава как да модерира своя форум и да носи отговорност за съдържанието в него."