Да а часа след полунощ. Площад "Македония" в центъра на София. Хладно е - термометърът показва минус 7 и няма намерение да мърда. Като за два през нощта е относително пусто, но пък е светло като ден - от рекламите на казината.
Такъв студ е, че дори момчетата в униформи упорито топлят седалките в патрулката и не си показват носа.
Дали заради студа, дали поради присъствието на ченгетата,
тази нощ най-древната професия като че ли е в застой
Най-всеотдайните труженички са си взели свободен ден. А за жената от "сандвичите" свободен ден няма ли, мисля си аз докато зяпам отдалеч наредените скари и салати във витрината на павилиончето на "Алабин".
Вземам някакъв сандвич, а дружелюбната лелка ме осведомява как върви тая нощ: "Няма хора, душичко, много е студено. Само един-двама тая вечер минаха да хапнат..." Права си е. При тези градуси дори и пингвините започват да слагат шапки.
Патрулката подпалва нанякъде. Тръгвам по "Христо Ботев" и пак пусто. Явно девойките сериозно са запразнили някъде или наистина се нуждаят от почивка. Когато живееш на 50 м от Министерството на земеделието, знаеш, че отсъствието им вечер е направо необичайно.
Не се минава дълго обаче и на пресечката на "Ботев" и "Солунска" две застъпват на смяна. Пристъпват от крак на крак, пушат и се оглеждат. Значи все пак има кой да работи.
Мисля си, дали ако постоя още малко на това място, няма някой да вземе да ме сбърка. Май не е идеалното време да търсиш суровина за нов материал. Но виждам как една фигура пресича платното и като че ли идва към мен.
Правя се, че не забелязвам докато дамата застава на метър разстояние и се вторачва. След миг колебание и взиране започват извиненията. Оказва се, че все пак някой ме е сбъркал. Очевидно малцина случайно попадат на тази работна площадка.
Сбъркали са ме - обаче наопаки
Взели ме за клиент заради спортното ми облекло, което е умишлено, а и тая шапка... Не е особен комплимент, но по-добре така, отколкото да те вземат за конкуренция.
Всъщност, "дамата" според моето трезво възприятие е слаб, изпит мъж на средна възраст, пременен в къса черна пола, същия цвят ботуши до коляно и тъмновиолетово ефирно палтенце от мохер. Екстравагантната визия се подсилва от дълга черна перука и силен грим.
За сметка на малко стряскащия си вид, мъжът с дамски характеристики се оказва неочаквано разговорлив. Угрижено споделя, че напоследък нещо не върви, най-вероятно заради ужасния студ и кризата.
На въпроса кога е вървяло повече, учтиво обяснява, че преди е имало много повече работа и се е изкарвало добре. Любопитствам какъв тип хора са клиентите му.
Нестандартният театрално отмята глава и направо разказва: "О, всякакви, мацко. Женени, неженени, заможни и по-скромни, млади момчета, стари момчета, всякакви. Аз три години живях с един женен мъж, но той замина за Испания..."
Забелязал неразбиране в очите ми, транссексуалният бърза да ми разясни, че
той/тя всъщност има отношения с хетеросексуални.
"Не знам защо хората си мислят, че спим с хомосексуални, като нито една от двете страни не е заинтерсувана от другата. Гейовете харесват мъже и ние харесваме мъже, даже сме си конкуренция."
И какво сега, този разбива първо скучните ми представи с външния вид и професията си и на всичко отгоре разпалено ме убеждава, че женени мъже, за които си мислим, че са хетеросексуални, само защото имат семейство, се сещат и за мъжки ласки.
Еретична мисъл ми минава през главата - дали пък не са точно онези, които най-много нападат и ругаят хората с необичайно светоусещане и нетрадиционни сексуални потребности. Решавам обаче да се държа като традиционалистка, която не разбира много-много тези работи и го питам за избора на външен вид.
Човекът, явно свикнал на такова отношение, вече не толкова ентусиазирано ме осведомява, че всъщност изборът не е негов. Казва ми, че ако можеше да избира, щеше да се роди нормален мъж или жена, защото междинното състояние, което определя външността и начина му на живот, особено в нетолерантна среда като балканската, е повече от бреме и наказание.
И да не си въобразявам, че семейството му е във възторг от външността и поведението.
Пронизващ леден повей на вятъра като че ли възвръща бледи познания по биология, натикани в таванските стаи на съзнанието ми. Някъде някога четох, че количеството мъжки хормони, които (не)получаваме още в утробата на майките ни, предопределят поведението, потребностите и предпочитанията на всеки един от нас.
С други думи човек избира натурата, желанията и ориентациите си, толкова колкото избира родителите си и средата, в която да се роди.
Трябва да се съглася и по въпроса за толерантността - твърденията, че българинът по природа бил толерантен, са не мит, а мегамит. Рядко проявяваме разбиране и съчувствие към най-близките си, та дори и към себе си. Какво остава за различните и нетрадиционните.
Въпреки това обаче цинично се интерсувам от тарифите. Отговорът е кратък и директен:
"15 лв свирка, 30 - чукане"
Става ми неудобно, но на такъв въпрос, такъв отговор.
"Не е ли малко?". - "Ами, малко е, мацко, ама в тая криза кой ще ти даде повече. Хората са обеднели". Поклащам глава съчувствено. Световната финансова криза е ударила дори травеститите.
Той иска цигара. Давам и втренчено зяпам несръчните опити на треперещите му ръце да си запали.
Забелязал недискретния ми поглед, пояснява, че има разклатени нерви. "... то да не е лесно да висиш всяка вечер на тоя булевард. Пък е и опасно. Някой път ядеш бой, друг път не ти плащат. Трети път те прибират в районното. И така..."
Мъжът/дама ми съобщава, че се връща на работа. Казвам лека нощ и тръгвам. След две крачки се обръщам и някаква нотка на съчувствие и разбиране у мен се трансформира в гласното "И се пази!".
Не го питах за името. Не че има значение и не че ще е истинско. През какво ли е минал той и какво още може да разкаже... В крайна сметка най-вероятно ще се окаже обикновен човек със същите дертове и вълнения като нас.
Съвсем обикновен, ама не съвсем... Какво ли е да живееш в тяло, което кой знае дали искаш и не усещаш свое...
Източник:
ЕПА/БГНЕС (архив)
