Има нещо крайно провинциално в непрекъснато обсъжданото отсъствие на Юлияна Плевнелиева от сцената на политическия театър. Била обиждала народа. Но с какво точно? С това, че не разхожда новите си рокли пред тв-камерите?
Тези въпроси задава Мирела Иванова в коментар за "Дойче веле".
Най-сетне един модерно мислещ човек в България недвусмислено и безапелационно показа характер и робският кошер не просто се разжужа и разбръмча, а направо побесня.
Представете си, госпожа Плевнелиева не желае да играе роля в церемониалния политически театър! Как е възможно: та всеки трети българин мечтае, сънува и пълзи, за да стане последна пешка във властта, а тя отказва да е първа дама. Обижда народа - и с какво точно?
С това, че е родила и отглежда три деца, обича работата си и се реализира професионално, кара колело, вместо да се вози в лимузина, отказва се от несвойствения фасаден живот, за да е пълноценна и полезна в същностния?
Обижда жълтите и прочие журналя - колко страници биха могли да се напълнят с броенето на нейните шапки, рокли, маркови обувки и чанти, бижута и бельо?
За сведение на обидените
България, за сведение на обидените, е парламентарна република. Добър знак е, че пряко избираните президенти на парламентарната ни република си предават властта с тържествен ритуал, това спокойно можем да го прочетем като проява на цивилизованост, на уважение към държавността - няма военни преврати, не се лее кръв, майките на гвардейците гордо се усмихват, вместо горко да плачат и сабите проблясват като в танц на Хачатурян.
Като всяка церемония и тази съдържа своите патоси и сантименти, озвучена е от маршове и слова - така се осветява високото и достолепно, символно значение на властта.
Властта е обречение и кауза, своеобразна аскеза и личните измерения са не просто излишни, а дори пречат. И без това сме малка страна, колкото село и дори махала - та общественият живот често заприличва на седянка, да благодарим на министър Орешарски, че рециклира тази хубава и позабравена дума по време на учителската стачка.
Или пък направо си се превръща в такава: шляпане по чехли и ходене по анцуг из коридорите на властта, кухненска битност с родата или наборите, софра в "Крим" с партийно-приятелския кръг и прочие.
В политиката никой не е у дома си
Медиите положиха достатъчно усилия да одомашнят политиката: достатъчно е да си представим нашите, т. нар. първи дами, пък и всякакви политдамички, по първите редове на модните ревюта, сватбите на олигарсите и кръщенетата на отрочетата им.
Нагледали сме се на псевдосветскост и какъв е приносът й, освен видовете омерзение според интелектуалното равнище на все по-омерзяващите се в драматичното си битие българи.
Затова нека поздравим с необходимото уважение госпожа Плевнелиева за различното й решение. Отсъствието й е последният проблем в държавата и извън нея: като тревожен пулс ни блъскат новините за всекидневно изчезващи деца, за полицейски произвол, за социални катаклизми, за икономически и духовни сривове.
Ако новоизбраният президент има визията и характера да проветри институцията и да я превърне в отворено средище на градивни идеи, ако предлага общополезни политики и разширява хоризонтите ни за развитие, ако ни представя достойно на международната политическа сцена, то значи съпругата му го подкрепя и е до него, нищо че не разхожда новите си рокли под светлините на прожекторите.
Мирела Иванова e родена на 11 май 1962 г. в София. Учи в немската гимназия в родния си град и завършва българска филология в Пловдивския университет.
Тя е един от създателите и активни участници в поетичното общество "Петък 13". Автор е на документални филми за патриарха на българската национална литература Иван Вазов.
Пише стихове, разкази, литературна критика и публицистика, превежда от немски език, съставител е на поетични антологии.
Автор е на поетичните книги "Каменни криле" (1985), "Шепоти" (1989), "Самотна игра" (1990), "Памет за подробности" (1992), "Разглобяване на играчките" (1995), "Еклектики" (2002) и на "Бавно", разкази и стихотворения (2009). Две книги с нейни стихове са преведени на немски език и издадени в Германия. Стихотворенията й са превеждани и на английски, испански, чешки, унгарски, турски, сръбски, персийски.
Мирела Иванова е носител на Националната награда за българска художествена литература "Христо Г.Данов" през 2003 г. През 2002 в Мюнхен й е присъдена Наградата за модерна поезия от Източна и Югоизточна Европа.
Тя е уредник на къщата музей "Иван Вазов". Води своя коментарна рубрика в радио "Дойче веле".
