Голяма част от българите не искат хора, свързани с Държавна сигурност (ДС), да участват във властта.
Това се посочва в изследване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) относно интереса на обществото към отварянето на досиетата, представено от Веселин Стойнев по време на кръгла маса "Правото да знаем и разкриване архивите на ДС".
Проучването е правено през 2008 г. и 2009 г. и данните са показали, че 60% от хората не приемат участието във властта на лица, свързани с ДС, а 40% от анкетираните смятат, че информациите за агентурното минало на граждани с публични позиции трябва да бъдат огласени.
Трайна липса на обществен итерес към архивите на ДС посочват данните от проучването.
Близо 2/3 от хората не се интересуват от досиетата. Най-консервативни към ДС са избирателите на БСП, а най-заинтересовани са поддръжниците на ДСБ.
Не се интересуват категорично от досиетата най-младите до 29 г. и най-възрастните над 59 г.
Членът на комисията за разкриване на досиетата Екатерина Бончева каза, че по време на работата си комисията за е трябвало да се пребори с няколко пропагандни тези.
Това са тезите за напълно унищожената документация на ДС, за заплахата за националната сигурност и твърдението, че членове на БКП не са вербувани за сътрудници и за щатни служители.
Бончева посочи, че при работа с определени досиета са намирали прикрепени към тях картончета с указание при справка тя да се връща чиста или без резултат. По думите й такива бележки са поставяни между 1995 г. и 1998 г.
Секретарят на комисията Румен Борисов посочи, че е положително влизането в библиотеката на комисията на млади специалисти по история.
Журналистите започнаха по-сериозно и задълбочено разследване на проблема, каза Борисов и допълни, че медиите и хората са решили, че е време да се прави анализ на изминалия период.
