Специализирани за активно лечение са 93 болници, 160 са многопрофилни, а останалите са центрове и болници за рехабилитация и долекуване.
Една четвърт от отделенията, с които те разполагат, са получили най-ниско ниво на компетентност, т.е. извършват най-малък обем дейности.
Близо една трета от болниците (29%) са с най-високо ниво на компетентност - извършват най-много по обем и сложност дейности.
От проверените 312 болници Министерството на здравеопазването е издало разрешителни за дейност на 297, за 11 продължават проверките, а четири ще бъдат закрити.
Причините за отказите за регистрация са лоши хигиенни условияq невъзможност да бъдат покрити медицинските стандарти или ликвидация.
Получилите отказ малки болници са във Видин и Сливен, където има други болници, в Китен и с. Мурсалево, Дупнишко. Болницата в Китен е за рехабилитация, а болницата в Мурсалево е частна.
Броят, вида, дейността и разпределението на лечебните заведения в страната, както и нуждите на хората от високотехнологични методи на диагностика и лечение са определени в новата концепция за по-добро здравеопазване, която бе приета от Министерският съвет на 8 декември 2010 г.
На базата на пререгистрацията и изискванията в Закона за лечебните заведения Министерството на здравеопазването е изработило проект на Национална здравна карта, която днес беше представена пред правителството.
Максималният брой болнични легла, които са нужни на страната,
за да се задоволят адекватно потребностите на населението от здравни грижи, са 43 984, каза министър Стефан Константинов.
Сега в пререгистрираните болници има 44 411 легла. Повече са леглата в столицата, при максимално нужен брой 6 847, те са 10 072.
В шест области - Кърджали, Разград, Силистра, Хасково, Шумен и Ямбол болничните легла са по-малко от минималния праг, а в други седем области - Благоевград, Кюстендил, Пазарджик, Плевен, Смолян, Стара Загора и Пловдив те надвишават минималния праг.
Най-голямо е превишаването на хирургичните легла - 9508, при максимум нужни 7070. Най-голям пък е недостигът на легла за реанимация.
Националната здравна карта съдържа списък с лечебните заведения, с които НЗОК задължително трябва да сключи договор за работа, за да обезпечи достъпна медицинска помощ за здравноосигурените граждани.
В задължителния списък са включени 57 държавни болници, които са ключови за оказването на медицински грижи. Посочва се и нужният брой от центровете за спешна помощ (ЦСМП), трансфузионна хематология, психиатричните и онкологичните болници.
Данните показват, че към момента страната има достатъчен брой от тези лечебни заведения - 28 ЦСМП, 198 филиала към тях, 5 центъра по трансфузионна хематология, 12 психиатрични болници, 9 за онкологични заболявания.
По новата методика за разпределяне на парите
болниците ще разполагат средно месечно с по 90-95 млн. лв. през 2011 г.
През миналата година тази сума е била средно 82 млн. лв.
Лечебните заведения вече ще работят с тримесечни бюджети, които предстои да бъдат утвърдени за всяка болница поотделно. Така вече ще си правят сметката за тримесечие и ще могат да компенсират по-големите си разходи в един месец, с по-ниски през друг. Дори да има преразход обаче в края на тримесечието ще има възможност за корекция на бюджетите им.
От средата на миналата година се работеше с фиксирани делегирани бюджети, над които на болниците не се плащаше допълнително.
Преди това пък се плащаше за реално извършена дейност. Според експерти анализите от 2009 г., която е била спокойна за болничната помощ, показват, че средномесечен разход от около 90 млн. лв. позволява нормалното функциониране на системата при ритмични плащания.
От НЗОК съобщиха, че новите болнични бюджети ще отразяват промяната в броя на сключените договори по клинични пътеки, както и промяната в цените и обема дейност.
Касата ще плаща в пълен размер по клиничните пътеки за раждане и грижа за новородените.
От 1 юли ще бъде въведен електронен болничен лист.
Това предвиждат промени в наредбата за плащане на обезщетения от Националния осигурителен институт (НОИ), които се очаква правителството да одобри днес.
От лекарския кабинет болничният лист ще се изпраща по интернет до работодателя и оттам до НОИ. Както е известно, институтът изплаща обезщетенията от четвъртия болничен ден нататък.
Целта е да се спести време на хората, които в момента, дори и болни, трябва да занесат листа на работодателя си, който пък трябва да го представи в осигурителния институт.
Идеята на промяната, за която работодателите настояват от близо година, е болните да получават обезщетенията си по-бързо, да се спести чакането по опашки, попълването на документи, бюрокрацията. В момента НОИ трябва да изплаща парите до 15 дни, след като получи болничния.
Според управителят на НОИ Христина Митрева въвеждането на електронен фиш ще намали и злоупотребите с фалшиви листове.
Последвайте ни
