Днес е Денят на народните будители.
Посветен е на делото на книжовниците, просветителите, на борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал - Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.
Забележителен е и фактът, че първият закон след Освобождението е законът за задължителното всеобщо начално образование.
За пръв път празникът е честван в Пловдив през 1909 г. Дотогава на тази дата се е празнувал денят на Св. Иван Рилски (по стар стил).
През 1922 г. Народното събрание обявява деня за празник на всички "заслужили българи".
Като празник Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал.
В такъв момент българите се вглеждат в делата на онези, които в трудно време, с мощта на своята мисъл, са връщали равновесието и духовната стабилност на народа.
До 1945 г. денят е общонационален празник. През 1945 г. е забранен.
Честването му се възобновява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание на 28 октомври 1992 г., когато е обявен официално за Ден на народните будители и за неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.
По традиция в Деня на народните будители ще бъде изпълнен ритуал по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация. Ще бъде извършена тържествена смяна на караула.
