Трудно е да се говори за лагер. На железопътната линия, която минава през Бобини (департамент Сена-Сен Дени) тридесетина турскоезични роми от България живеят сред вехтории в тунел под коловозите, само на около петдесетина метра от прозорците на префектурата. Членовете на семейство Ангелови трябваше да бъдат експулсирани в сряда, 15 септември, в 7,00 ч. сутринта.
Кметството в Бобини им предложи обяд и се опита да организира среща с префекта. Обществена комисия за подкрепа на ромите в Бобини планираше да се събере в ранния следобед пред префектурата, за да протестира.
"Ние не знаем къде ще спят тази вечер нашите ученици", вайкаше се загрижен учител от училище "Мари Кюри", където учат някои от децата на семейството.
Историята на фамилия Ангелови е показателна за стотици роми от България и Румъния. История, съставена от непрекъснати отивания и връщания между този тунел и България. "Синът ми пристигна тук преди четири години. Той ни каза, че е дошъл да работи и да печели пари и ние решихме да го последваме", разказва Марин Ангелов.
Петдесетгодишният мъж с прошарена брада е най-словоохотлив. Ядосва се, когато се говори за българското правителство: "Нашите политици говорят много, но не правят никога нищо за нас!"
Полека-лека всички членове на семейството също напуснали Търговище и Шумен в Североизточна България, за да се настанят в тунела. След Марин Ангелов, брат му, снаха му, други братовчеди и техните деца. Само най-малките, които посещават училище, говорят френски. Другите твърдят, че искат да посещават курсове за ограмотяване.
В тунела дванайсет членове на семейство Ангелови живеели заедно в три малки преходни стаички, осветявани само от единствения вход. Нощем генератор им позволявал да включат няколко електрически крушки и стар телевизор. Възрастните разполагали с легло, децата спели на земята. Когато товарните влакове минавали над главите им, от оглушителния грохот не можели да се чуят. "Накрая свикнахме", казва обаче Марин. Другите членове на семейството се настанили в палатка в храстите, с импровизиран санитарен възел в съседство.
Не за първи път Ангелови са принудени да изоставят оскъдните си вещи. В тунела дебелите килими, постлани на земята, трите бюфета и играчките, пръснати по пода, не могат да скрият следите от пожара, опустошил убежището им в началото на август. Престъпен пожар, предизвикан от коктейл "Молотов". Полицията официално така и не успя за идентифицира подпалвача. "Вътре имаше две деца, които спяха, разминахме се на косъм с трагедията", казва Валери Порте, учителка в училище "Мари-Кюри".
Евакуирани са същия ден в общински спортен салон, след като децата на семейството се обърнали към кметството. В края на учебната година директорката на училището, загрижена за съдбата им, им дала номера на мобилния си телефон. Веднага след това учителите от училището се мобилизирали и излъчили комисия в тяхна подкрепа. "Дадохме си сметка, че основният им проблем е, че те дори не познават правата си. Само изпълняваме гражданския си дълг, като ги информираме", уверява ни Валери Порте, убедена, че тази обществена мобилизация е позволила да избегнат експулсирането им за България след пожара.
След четири дни в гимнастическия салон кметството поискало да си тръгнат. "Нямаше къде да отидем. Затова се върнахме на старото място, за да има къде да спим, въпреки страха", разказва Марин Ангелов. Уплашени от пожара, някои все пак предпочели да се върнат в България. Другите получили нареждане от полицията на 27 август, че са длъжни да напуснат територията на Франция. "Полицаите не ни предложиха помощ за доброволно връщане. Всъщност ние всички вече се бяхме възползвали от това, някои дори неколкократно. Но сега има картотека, регистрираща всеки, който ползва такава помощ", казва Румен Ангелов, брат на Марин.
Двамата със съпругата му Василка са най-обезпокоени. "Ако ни върнат в България, къде ще отидем? Ние дори нямаме дом там", казват те, като гледат тъжно. Полицаите дойдоха в сряда сутринта да ги изведат от жилището им в съответствие със съдебно решение за експулсиране от терен, принадлежащ на железопътната мрежа на Франция. Но те не бяха арестувани; в нареждането да напуснат територията на Франция им бе даден срок до 27 септември, за да направят това. Последната им надежда е в услугите на адвокатка, към която се е обърнал колективът за подкрепа. Тя трябва да внесе жалба срещу връченото им нареждане за напускане на френската територия.
