Поредица от необичайни случки съпътстваха тазгодишния ритуал Богоявление и спасяването на светия кръст.
С масов бой в Благоевград и изгубен кръст в Кюстендил, както и с участието на англичанин, французин и 17-годишно момиче ще бъде запомнен ритуалът тази година, предаде "Фокус".
В Благоевград стана масов бой за Богоявленския кръст
80 души се включиха в надпреварата за кръста на Йордановден. До него успя да се добере 32-годишният Николай Иванов, който е бил ранен в мелето във водата.
В Сливен пък стана недоразумение с Богоявленския ритуал - хвърлянето на кръста в шадравана до сградата на общинска администрация е било обявено за 11:30, но ритуалът се е провел с час и половина по-рано, в 10 ч.
Отец Павел хвърлил кръста в шадравана и той бил изваден от 13-годишния Милен. Останалите желаещи да скачат за кръста дошли в 11 ч. и след като ритуалът не се проведе, скочиха за здраве в ледените води на шадравана под проливния дъжд, който вали в Сливен.
В Пловдив 31-годишният французин Боана Мзе от Лион се хвърли в Марица за кръста. Той е на ваканция заедно със съпругата си и се е хвърлил в реката, за да уважи тъща си, която се казва Йорданка.
Мераклиите да участват в ритуала ядосаха пловдивския митрополит Николай, който дори заплаши, че няма да хвърли кръста заради нетърпеливите им крясъци. 40 минути по-късно обаче кръстът полетя и около 40 мъже го последваха в ледената вода.
В Кюстендил богоявленският кръст бе изгубен във водите на река Банщица. Първоначално в студените води на реката се хвърлиха над 10 души, които го изпуснаха в мътната река. Повече от един час ентусиастите претърсваха завиреното място, но без резултат. Присъстващите коментираха, че изгубването на кръста не е на добро и всички ги чака трудна и тежка година.
Във Велико Търново 17-годишната Гергана Атанасова влезе във водите на река Янтра на Богоявление. Причината да се включи в спасяването на кръста била, че не е виждала момиче да скача за кръста и решила да пробва. Кръстът обаче бе хванат от кадет от военното училище "Васил Левски”, който днес е именник и носи име Йордан.
В Елхово след 16-годишно прекъсване се проведе ритуал по спасяване на Богоявленския кръст
Във водите на река Тунджа скочиха шестима. Двама от тях стигнаха първи до Христовия кръст - Георги Челебиев на 20 години и Стефан Жеков на 18 години.
Традицията на Йордановден беше прeкъсната, след като на 6 януари 1996 г., след скъсване на въжения мост край града преди хвърлянето на кръста, в придошлите води на река Тунджа се удавиха девет души, от които 4 деца, 18-годишна девойка, двама мъже и две жени.
Преди половин година на мястото на трагедията беше поставена мемориална плоча с имената на загиналите.
В Балчик в състезанието на Йордановден се включи и англичанинът Пол,
както той се представи, който от две години живее в балчишкото село Соколово. Миналата година той е чул за християнския празник Йордановден и е решил тази година да участва, въпреки че е католик. Пол заяви, че не е кой знае колко голям плувец и не се страхува от студената морска вода, след като излезе от нея призна, че е леко в шок, но се чувства горд.
Около 200 мъже влязоха в студените води на Тунджа в Калофер за традиционното мъжко хоро на Богоявление (виж фотогалерия)
Хиляди калоферци и гости на града наблюдаваха уникалния за страната ритуал.
В 8 ч. сутринта кметът на града Румен Стоянов и оркестър от гайди и тъпани застанаха начело на хорото.
Пеейки, мъжете, облечени в народни носии, играха повече от половин час преди отслужването на Богоявленския водосвет от местните свещеници.
По традиция кръстът с разпятието бе предаден от свещениците на най-малкия участник в ритуала - деветгодишния Иван Беклиев.
Много е студена водата, но е много вълнуващо и на мен не ми беше студено, коментира малкият Иван. Той каза, че е влязъл заедно с голямата група и е единствен от семейството си.
Според разказите на местните хора традицията на "леденото хоро" е от 200 години.
Преди да потеглят към Тунджа под звуците на гайди и тъпани, десетки калоферци се събират и остават заедно до сутринта.
"Събираме се и пеем Ботевите песни, които обичаме и никога няма да забравим...Тази традиция, която е стара над двеста години никога няма да предадем. Това е Калофер. Това е България. Това е голяма чест за всички нас", каза кметът на Калофер Румен Стоянов преди да поведе хорото от семейната си къща към реката.
"Първият ми спомен за Богоявление е от времето, когато бях 12-13-годишен. Тогава беше яка зима, както ние казваме, но за съжаление, хвърляха купа, а не кръст...Така беше по онова време. Когато я хвърлиха, тя се плъзна по леда и никой не скочи да я лови. На стотина метра от това място хвърлиха кръст от царевица, но там всички изпонаскачаха", разказа още 46-годишният Стоянов за времето на комунистическия режим, когато е било истински героизъм да спазваш традициите на Калофер.
Според легендата Калофер е основан през 1533 г. Тогава група мъже предвождани от Калифер войвода, "владеели" тази част на Стара планина и постоянно нападали преминаващите турските кервани.
Невъзможността да се справи с Калифер войвода и хората му, принудила Султана да разреши на хайдутите да се заселят по тези земи при условие, че престанат да нападат керваните. Войводата приема предложението и се установява в землището на днешен Калофер.
През следващите векове Калофер израства като важен културен и търговски център, с доходоносен поминък за местните хора, заради което бил наречен "Алтън Калофер" - Златен Калофер. Калофер е опожаряван няколко пъти от турците. Последното е през 1877 г., когато са избити всички мъже и градът е разрушен.
